Акхал-Текински кон (Akhal Teke)
Наричани още небесни коне или коне на миража Ахал-текинският кон е типичен представител на културните породи коне за езда. Принадлежи към най-старите културни породи в света и спада към групата на пустинните коне. Главен район на разпространение на породата е южната част на Тюркменската ССР. Годишните валежи в този пустинен район са сравнително малко, растителността е слаба и недостатъчна за отглеждане на порода от по-масивен тип. От друга страна, тези рядко населени места през 15-18 век са имали нужда от бързи, издръжливи коне. Природните условия и нуждите на населението са наложили отглеждането на Ахал-текинската порода.
Според някои съветски краниолози живелите през 3-2 век преди нашата ера коне имат значително сходство в устройството на черепите с Ахал-текинската порода. Старите коне обаче са имали по-масивна костна система. Тези данни показват, че Ахал-текинската порода е една от старите породи, претърпяла постепенен процес на изменение и усъвършенстване. Конете се отличават с изключителна сухост и подвижност. Главата му е свързана с шията по своеобразен начин. Шията заема до голяма степен вертикално положение, поради което при нормално положение долната устна на коня съвпада с хоризонталната линия, идваща от холката. Това придава известно своеобразие в екстериора му, което не се среща при никоя друга примитивна или културна порода. |
Ахал-текинският кон е с нежна и плътна конституция, с висока, добре очертана холка, сравнително плитък гръден кош. Крупата му е от хоризонтална до леко наклонена. При него много често се среща плоско коляно и саблевидна постановка на задните крайници. Крайниците се отличават с добре очертани сухожилия. Копитата са малки със здрав копитен рог. Цветът на косъма е различен, както е при повечето от конете с източен произход. По ръст Ахал-текинската порода превъзхожда слабо Арабската порода.
За да се коригира по-слабо развитият гръден кош, през последните години е започнато частично кръстосване с Чистокръвната английска порода. Тези опити са излезли несполучливи, тъй като сега племенната работа с породата се провежда главно по пътя на селекцията. В Терския конезавод, където се отглеждат чистопородни жребци и кобили, се намира основното стадо на породата. |
Независимо от посочените недостатъци - нежна костна система, по-слабо развит гръден кош и някои дефекти в постановката на крайниците - Ахал-текинската порода се отличава с изключителна работоспособност. Движенията на животните са леки и плавни. Тези качества на породата са се проявили много добре в похода Ашхабад - Москва през 1935 г. В този поход са участвали 15 Ахал-текински и 4 кръстоски с Чистокръвния английски кон. И четирите кръстоски умрели през похода, а само чистокръвните коне от породата завършили. Конете са изминали 4300 км. за 84 дни. Около 1/4 от това разстояние е изминато през пустинята Каракум и скалисти места без никакви пътища. Освен това при изпитването на хиподрума Ахал-текинските коне развиват голяма скорост. Така например достигната е от 2-годишни кончета скорост 1000 м. за 1,06 мин. и от 3-годишни кончета - 1800 м. за 2,05 мин. Тези данни показват, че конете от тази порода притежават голяма издръжливост и при най-трудни природни и климатични условия. Наред с това те развиват скорост, близка до тази на изтъкнати ездови породи.
|
За разлика от останалите съветски породи конете от Ахал-текинската порода не се отглеждат при табунни условия. Те са разпространени в южната полупустинна част на Ашхабадския район, където има малко пасища и оскъдна тревна растителност, поради което през цялата година се отглеждат при оборен режим.
До 1936 г. племенната работа в породата се е провеждала, както с арабската порода. През 1926 г. е издаден първи том на държавната племенна книга, от която се вижда, че около 90% от приплодите, родени след 1885 г., са от линията на жребеца Бойноу. Последният от своя страна е положил началото на няколко нови линии, които са основата на днешната Ахал-текинска порода. Към ахал-текинската порода принадлежи олимпийският шампион в обездка жребецът Абсент, който в последствие е използван за разплодник. Някои от другите по-известни линии са: Ак Белека, Ак Сакала, Араба (Казбека), Дор Байрама, Еля, Каплана (Гаплана), Карловача, Кир Сакара, Меле Куша, Перена, Посмана, Сапар Хана (Сере), Скака, Случая (Гелешикли), Топорбая (Талля Куша), Факурпельвана, Эверды Телеке, Пентели, Абсент, Гундогара, Алвана, Гаяза, Ясмана, Гаранта, Газыра, Шаара,Мургаба и др.
Средни телесни измерения на породата:
-височина при холката - кобили (152,2 см.); жребци (154,4 см.)
-коса дължина на трупа - кобили (154,3 см); жребци (154,2 см.)
-обхват на гърдите - кобили (165,1 см.); жребци (167,0 см.)
-обхват на свирката - кобили (18,1 см.); жребци (18,9 см.)
До 1936 г. племенната работа в породата се е провеждала, както с арабската порода. През 1926 г. е издаден първи том на държавната племенна книга, от която се вижда, че около 90% от приплодите, родени след 1885 г., са от линията на жребеца Бойноу. Последният от своя страна е положил началото на няколко нови линии, които са основата на днешната Ахал-текинска порода. Към ахал-текинската порода принадлежи олимпийският шампион в обездка жребецът Абсент, който в последствие е използван за разплодник. Някои от другите по-известни линии са: Ак Белека, Ак Сакала, Араба (Казбека), Дор Байрама, Еля, Каплана (Гаплана), Карловача, Кир Сакара, Меле Куша, Перена, Посмана, Сапар Хана (Сере), Скака, Случая (Гелешикли), Топорбая (Талля Куша), Факурпельвана, Эверды Телеке, Пентели, Абсент, Гундогара, Алвана, Гаяза, Ясмана, Гаранта, Газыра, Шаара,Мургаба и др.
Средни телесни измерения на породата:
-височина при холката - кобили (152,2 см.); жребци (154,4 см.)
-коса дължина на трупа - кобили (154,3 см); жребци (154,2 см.)
-обхват на гърдите - кобили (165,1 см.); жребци (167,0 см.)
-обхват на свирката - кобили (18,1 см.); жребци (18,9 см.)
Една тюркменска поговорка гласи: " Ако имаш кон, имаш всичко ! "