Кафърски бивол (Syncerus caffer)
E вид чифтокопитен бозайник, най-едрия представител на семейство Кухороги. Наричан е още африкански бивол и черен степен бивол и дори черната смърт. Той е единствен представител на род Syncerus и е разпространен само в Африка. За разлика от Индийския бивол представителите на вида не се поддават на одомашняване и са особено опасни и агресивни към човека.
|
Разпространение:
Видът обитава Субсахарска Африка и до средата на 20 век е бил често срещан вид във всичките и области. Според изследователи той е съставял 35% от биомасата от чифтокопитни бозайници на Черния континент. Днес се среща основно в Източна Африка в места далеч от човека.
Африканският бивол е приспособен за живот в разнообразни биотопи - от гъстите тропични гори до откритите савани. Местообитанията му достигат до около 3000 м н.в. Най-голямата численост на стадата от биволи е тази в откритите савани с водни източници наблизо. |
Подвидове:
Африканският бивол е достатъчно изменчив вид и това е давало повод той да бъде описван като представител със значителен брой подвидове. Стигнало се е дотам, че през XIX век някои изследователи описвали до 90. Днес видът е описван с пет основни подвида:
- Syncerus caffer caffer — основния подвид. Той е най-едрият и е разпространен в Южна и Източна Африка.
- Syncerus caffer nanus - Африкански горски бивол, червен бивол. Най-дребният подвид с височина при холката едва 120 см и тегло около 270 кг. Космената покривка е рижава с по-тъмни участъци по главата и гърба. Разпростраен е в горите на Централна и Западна Африка.
- Syncerus caffer brachyceros - Судански бивол. Представителите са сравнително дребни на ръст и заемат междинно положение от предните два. Обитава Западна Африка.
- Syncerus caffer aequinoctialis - подвид разпространен в Централна Африка. Представителите са по-дребни и по-светли от капските.
- Syncerus caffer mathewsi - горски бивол. Този подвид не се посочва от всички изследователи. Обитава гористите местности на Източна Африка.
Физически характеристики:
Космената покривка на тялото е рядка и груба, рижава, тъмно сива до черна. С нарастване на възрастта оредява. Тялото е набито и силно. Макар и по-нисък от индийския бивол кафърският е почти наполовина по-тежък от него. Главата е поставена ниско на тялото като върха и се намира на нивото на гърба. Предните копита са значително по-големи от тези на задните крайници. Опашката е дълга и завършва с пискюл, ушите са широки.
Половият диморфизъм е ясно изразен. Женските са по-дребни от мъжките, рогата са по тънки и нежни, а космената покривка често е по-светла. Рогата на кафърския бивол са особено характерни. С напредване на възрастта в основата си при мъжките се разрастват като образуват щит, характеризиращ се с особена плътност и здравина. При горските биволи рогата са по-дребни и рядко достигат дължина до 40 cm. Зрението на кафърските биволи е лошо. От осезанията е най-добре развито обонянието и в по-малка степен слуха. Биволите имат изградена система от звукова комуникация. Движенията на опашката и главата също са признак за демонстрация на безпокойство и заплаха от хищници. |
Индийски бивол (Bubalus arnee)
Наричани също диви водни биволи и биволи арни, са вид едри бозайници от семейство Кухороги (Bovidae). В миналото разпространен в цяла Южна и Югоизточна Азия, днес видът е застрашен и се среща само в няколко изолирани района. Индийският бивол е дивият предшественик на домашния бивол.
Мъжките биволи са много по-едри от женските. Рогата им са извити като венец над главата им. Това им помага да се защитават. Водният бивол е опитомен преди 3000 години. Биволите се използват, за да теглят каруци и плугове, но понякога се отглеждат и заради месото, млякото и кожата им |
Видове биволи:
род Bubalus, азиатски биволи
|
Бивол албиносБиволите, това са едни от най-сплотените, най-задружните тревопасни животни с непробиваема защита. Не случайно мотото им е: "Един за всички, всички за един"! |