Тракененски кон (Trakehner)
Тракененскатата /или Източнопруската/ порода е една от известните европейски породи коне, създадена в Тракененския конезавод и околните райони и е намерила широко разпространение в Германия, Полша, Русия, европейските страни, Северна Америка и Африка. Води началото си от 1732г. и е сложна смесица от английски, датски, мекленбургски, берберийски, неаполитански и местни тракененски коне. Създадена е чрез сложно възпроизводително кръстосване и задълбочена селекционна работа с подчертани качества за комбинирано използване.
Участието на голям брой породи при създаването на Тракененския кон е допринесло за сполучливо комбиниране на редица ценни качества. |
От датските и макленбургските коне са взети масивното тяло, а от арабските коне са унаследени някои характерни особености на главата, шията и крупата, а от чистокръвната английска порода са ездовите качества. Днешният тракененски кон се отличава с масивно, добре свързано тяло. Главата му е средно голяма, с добре очертани ганаши. Шията е права и добре замускулена. Гърбът и поясницата са средно дълги и прави. Крупата е често овална, много добре замускулена. Крайниците са с добре развита костна система, с ясно очертани сухожилия. Височината варира от 160 до 165 см., обхватът на гърдите 180-195 см., обхватът на свирката 20,5 см., а живата маса е от 550 до 600 кг. Представителите на Тракененската порода са скорозрели, с висока жизнеспособност. Още до 3-год. възраст по-голяма част от кончетата почти завършват развитието си.
Важна роля за създаването на тракененската порода освен изискванията на армията са изградили подходящият климат и добрата фуражна база. Значителна част от приплодите се отглеждат през по-голямата част от годината при пасищни условия. Като порода с универсални качества тя е намерила широко разпространение в Полша, където е изиграла решаваща роля при създаването на Великополската порода. Значително място заема и в полукръвните породи, развъждани в бившия СССР.
Развитие на Тракененската порода в БългарияНастъпилите структурни промени през последните години в Европа наложиха участието на Тракененската порода и в нашата страна. Тя е трябвало да допълня някои качества, липсващи в нашите полукръвни породи. В тази връзка след 1977 г. на различни етапи са внесени жребци и кобили от Германия, Полша и от бившите републики на СССР. В генеалогично отношение голяма част от тях принадлежат към известни линии и фамилии, утвърдили се в породата. От Полша са внесени 24 кобили, от Германия - 11 и от бившите съветски републики - 7. Внесените коне са с различен произход, до известна степен и тип. Това е както положителна, така и отрицателна страна в племенната работа. Трудно е при малка популация да се работи с разнотипни коне. от друга страна, само 3 от внесените жребци са чистопородни. Това също дава своя отпечатък в работата. От внесените животни са изградени две племенни стада. Едното стадо е в Института по животновъдство край Костинброд, а второто е към жребцовото депо в Божурище.
|
В процеса на работа е създадена и генеалогичната структура на породата. Една от най-старите линии е на жребеца Tempelhuter, който по произход е от тракененска майка и чистокръвен баща. Друга известна линия е на жребеца Dampfors, който е продукт на чистопородно развъждане. Широко разпространение намират и линиите на Ararrad, Morgenstrad и др.
|