Андалузки кон (Andalusian)
Андалузкият кон е създаден в Испания. Европа и Африка са разделени само чрез Гибралтарския проход. На отсрешната страна на африканския континент от древността се отглежда берберийският кон като местна порода. Историята на Андалузката порода е близка до тази на арабската. Създадени са при едни и същи географски и климатични условия с дейното участие на номадските племена, двете породи имат много общи неща, отнасящи се до кондицията и издръжливостта. На по-късен етап андалузката порода е облагородена от арабската , която е изменила екстериора, конституцията и издръжливостта и оставя траен отпечатък върху цялостното му развитие. За разлика от Арабската, Берберийската порода не се е запазила в първоначалния и вид. Единственото типично унаследено от Берберийския кон остава само изпъкналият профил на лицевите и челните кости. Всички останали телесни части са унаследени от арабската порода.
|
След като прониква в Европа чрез Испания, андалузкият кон започва бързо да се налага за езда. Сухите форми, изящната красота, подчертаната скородт и особената походка още от времето около 1500 г. са наложили андалузката порода, като основна подобрителка на ездовите коне в Европа. Тази своя роля успоредно с арабската порода тя играе в продължение на няколко века, докато към 18 век се появява Чистокръвната английска порода. През този продължителен период се създават три самостоятелни породи коне - Неаполитанска, Липицанска и Кладрубска.
Андалузкият кон е с височина, близка до височината на арадския кон (150 см.), с типична за берберийския кон рамсова глава, с красиво извита шия и грациозни движения. Крайниците му са сухи, със силно изразени сухожилия и здрав копитен рог. Тези качества и особено движенията се предават твърдо в потомството. По този признак е проведена известна селекция и красивия ход е запазен и до днес в андалузкия кон, развъждан в Испания. Появата на андалузкия кон е допринесла за коренна реорганизация на армията и рицарското дворянство се е простило с тежките коне и преминало на съвършено нова тактика на боя. Породата е запазила своето място и днес за дворцови церемонии в някои европейски страни.
Андалузкият кон е с височина, близка до височината на арадския кон (150 см.), с типична за берберийския кон рамсова глава, с красиво извита шия и грациозни движения. Крайниците му са сухи, със силно изразени сухожилия и здрав копитен рог. Тези качества и особено движенията се предават твърдо в потомството. По този признак е проведена известна селекция и красивия ход е запазен и до днес в андалузкия кон, развъждан в Испания. Появата на андалузкия кон е допринесла за коренна реорганизация на армията и рицарското дворянство се е простило с тежките коне и преминало на съвършено нова тактика на боя. Породата е запазила своето място и днес за дворцови церемонии в някои европейски страни.