Американски Бизон (Bison bison)
Е вид животно от семейство Кухороги (Bovidae). В миналото е широко разпространен в равнините на Северна Америка от Голямото робско езеро на север до Северно Мексико на юг и от Източен Орегон на запад почти до Атлантическия океан на изток. В началото на 19 в. популацията на американския бизон достига по различни оценки от 40 до 65 милиона, но края на века вследствие на масовия лов бизонът е на границата на изчезване. Броят на бизоните е едва около 900, като на свобода през 1891 г. остават едва 32 животни. През първата половина на 20 в. числеността на бизона бавно нараства като видът е реинтродуциран изкуствено в някои райони. Днес броят на бизоните се оценява на около 350 хиляди, като близо 250 хиляди от тях се отглеждат за добив на месо.
Ревът на бизона е могъщ и се чува в прерията на 7-8 km. Женската обикновено ражда по едно бизонче, което кърми 7 месеца. На 2-3-годишна възраст бизоните достигат полова зрялост и пристъпват за първи път към размножаване. Бизон албинос |
Физически характеристики:
|
Поведение и размножаване:
Бизонът е териториално животно. Женските (крави) и мъжките (бикове) като цяло живеят в малки, отделни групи, и се събират в много големи стада по време на летния сезон на чифтосване. Мъжките често се бият за водачество на стадото или за някоя женска. Женските раждат едно теле (в по-редки случаи - две), след девет месеца бременност.
Атакуват хора когато покоя им е нарушен и могат дори да бъдат смъртоностни. Чести причини за атаки са: големи тълпи от хора, които пречат на спокойството на животното, хора които издават силен шум или дразнят животното. |
Зубър (Bison bonasus)
Физически характеристики:
Изчезване:
Зубърът изчезва масово от Западна Европа до края на 11 век с изключение на Ардените, където те оцеляват до 14 век. Последният зубър в Молдова е убит през 1762 г., а през 1790 г. — в Трансилвания.
Зубърът по закон е бил собственост на полските крале, литовските князе и руските царе. Крал Зигмунт II Август въвежда смъртно наказание за убиването на зубри в средата на 16 век. Последният див зубър в Полша е убит през 1919 г., а последният див зубър в света е убит в Кавказ от бракониери през 1927 г. До тази година са останали по-малко от 50 индивида, всичките от които в зоопаркове.
Зубрите са пуснати в диви места през 1951 г. и операцията има успех. Те живеят в резервати близо до Беловежката гора в Полша и Беларус. Срещат се стада в Полша, Литва, Беларус, Украйна, Русия и Киргизстан. Зоологическите паркове в 30 страни също притежават няколко индивида. През 2000 г. са налице 3000 индивида от вида Зубър, като всичките са потомци на 12 индивида. Поради ограничения генетичен фонд, те са смятани за много уязвими спрямо болести като шап.
Правени са опити да се създадат малки популации на зубри в България, но не всички са успешни. У нас зубри се развъждат единствено в ловното стопанство „Воден“ в Разградско. До 1990 г. броят им е 160, но той постепенно намалява. По данни от 2012 г. в България има 25 зубъра.
Световният съюз за защита на природата класифицира зубъра като застрашен вид през 1996 г.
Зубърът по закон е бил собственост на полските крале, литовските князе и руските царе. Крал Зигмунт II Август въвежда смъртно наказание за убиването на зубри в средата на 16 век. Последният див зубър в Полша е убит през 1919 г., а последният див зубър в света е убит в Кавказ от бракониери през 1927 г. До тази година са останали по-малко от 50 индивида, всичките от които в зоопаркове.
Зубрите са пуснати в диви места през 1951 г. и операцията има успех. Те живеят в резервати близо до Беловежката гора в Полша и Беларус. Срещат се стада в Полша, Литва, Беларус, Украйна, Русия и Киргизстан. Зоологическите паркове в 30 страни също притежават няколко индивида. През 2000 г. са налице 3000 индивида от вида Зубър, като всичките са потомци на 12 индивида. Поради ограничения генетичен фонд, те са смятани за много уязвими спрямо болести като шап.
Правени са опити да се създадат малки популации на зубри в България, но не всички са успешни. У нас зубри се развъждат единствено в ловното стопанство „Воден“ в Разградско. До 1990 г. броят им е 160, но той постепенно намалява. По данни от 2012 г. в България има 25 зубъра.
Световният съюз за защита на природата класифицира зубъра като застрашен вид през 1996 г.