|
Българска Щитна Чайка (Кабак, Персийски, Мъсърлия)Това е една от най-обичаните и отглеждана в почти всички райони на страната порода. Самото наименование подсказва нейният произход -Египет, Мала Азия, Иран.
В някои райони на страната, не само русенските гълъби, а и тези се наричат мъсърлии, в което наименование гълъбарите са влагали разбирането за гълъби с много къси човки. И днес македонските гълъбари ги наричат мьсьрки. МЬСЪРИ на арабски значи египетски. Подобно на нея в Европа се отглеждат няколко породи като: египетската чайка, немската щитна чайка, аахенската чайка, анадолската чайка, московската чайка, македонската чайка, антверпенската смерле и др. Считаме, че българската чайка има достатъчно различия от посочените по-горе породи и може да се счита за самостоятелна порода. Гълъбите от породата са много кротки и се привързват към стопанина си. Поддават се на дресура. Добри летци са. Поради късата си човка отглеждането им е изключително трудно, особено върховите екземпляри. Всички опитни селекционери ползват за изхранването на малките други породи. Характерното за породата са цветните щитове, розата на гърдите и дребното, с добре изразени гърди тяло. |
Глава - сравнително малка, добре заоблена. Челото е високо и широко.
Очи - големи, маслинени.
Очни пръстени - много големи, бели и гладки.
Клюн - много къс с широки, напрашени в бяло ноздри. Насочен е надолу, но не така силно извит както при немската и египетска сова. Горната и долна част на клюна, трябва да се покриват изцяло. Челото и клюна не образуват една непрекъсната линия както е при немската сова, а много тъп ъгъл.
Врат - по-скоро къс, средно дебел. Отпред на гърдите има добре оформена роза, характерна за всички сово-подобни породи.
Крила - къси, с цветни щитове. Носят се леко положени върху опашката и никога не се кръстосват.
Опашка - тясна и къса, състояща се от 12 пера.
Крака - без оперение, къси, в хармония с дребното и стегнато тяло. Цветът им е червен, а ноктите са бели.
Цвят и окраска - гълъбите са изцяло бели, като цветни са само щитовете на крилата.
Цветовете на щитовете са: син с черни ленти, опушено син с черни ленти, червен, черен, жълт, ръждив, бледожълт с бледокафяви ленти, синьочервен с кафяви ленти, светло бежов с жълти ленти, черно кован, червено кован, сиво кован и жълто кован. За предпочитане са чистите интензивни цветове. Цветни са само щитовете, останалата част на тялото е бяла. Крайните 8-10 махови пера на крилата са бели, но и 6-7 да са, не се счита за грешка, ако щитът е добре оформен.
Големи грешки: дълга, тясна фигура, тесни гърди, ръбеста глава, дълъг и тънък клюн, непокриващи се горна и долна част на клюна, крив клюн, малки очи, липса на роза, оцветен корем, бели кръпки в щитовете, пера по краката, цветни пера в опашката, дълга и широка опашка, крила под опашката.
Малки грешки: малка или неправилна роза, цветни перца по краката, слаба интензивност на цвета, цветно перо между белите махови на крилата.
Пръстен - 7 мм.
Очи - големи, маслинени.
Очни пръстени - много големи, бели и гладки.
Клюн - много къс с широки, напрашени в бяло ноздри. Насочен е надолу, но не така силно извит както при немската и египетска сова. Горната и долна част на клюна, трябва да се покриват изцяло. Челото и клюна не образуват една непрекъсната линия както е при немската сова, а много тъп ъгъл.
Врат - по-скоро къс, средно дебел. Отпред на гърдите има добре оформена роза, характерна за всички сово-подобни породи.
Крила - къси, с цветни щитове. Носят се леко положени върху опашката и никога не се кръстосват.
Опашка - тясна и къса, състояща се от 12 пера.
Крака - без оперение, къси, в хармония с дребното и стегнато тяло. Цветът им е червен, а ноктите са бели.
Цвят и окраска - гълъбите са изцяло бели, като цветни са само щитовете на крилата.
Цветовете на щитовете са: син с черни ленти, опушено син с черни ленти, червен, черен, жълт, ръждив, бледожълт с бледокафяви ленти, синьочервен с кафяви ленти, светло бежов с жълти ленти, черно кован, червено кован, сиво кован и жълто кован. За предпочитане са чистите интензивни цветове. Цветни са само щитовете, останалата част на тялото е бяла. Крайните 8-10 махови пера на крилата са бели, но и 6-7 да са, не се счита за грешка, ако щитът е добре оформен.
Големи грешки: дълга, тясна фигура, тесни гърди, ръбеста глава, дълъг и тънък клюн, непокриващи се горна и долна част на клюна, крив клюн, малки очи, липса на роза, оцветен корем, бели кръпки в щитовете, пера по краката, цветни пера в опашката, дълга и широка опашка, крила под опашката.
Малки грешки: малка или неправилна роза, цветни перца по краката, слаба интензивност на цвета, цветно перо между белите махови на крилата.
Пръстен - 7 мм.
