Бяла маришка овца (Marishka sheep)
Бяла маришка овца е българска порода овце с предназначение добив на мляко и месо и вълна.
Бялата Маришка овца е местна порода създадена в района около град Пловдив. Тя се отглежда в стадата на потомствени овцевъди и се развъжда чистопородно. В миналото е била известна под наименованието Първомайска овца. Днес тя се среща в някои села на изток и на север от град Пловдив. Името Бяла Маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце. |
За Белите Маришки овце са характерни удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е средно дълга, тясна с права профилна линия. Ушите са средно големи насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна. Гърбът е дълъг и средно широк. Гръдния кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги със здрава костна система. Опашката е дълга и понякога се влачи по земята. Белите Маришки овце са добре зарунени животни. Зарунеността на тялото започва от главата, линията над очите. Гърбът и страните на тялото са добре зарунени. Руното е с щапелен строеж със заострени върхове на щапелите (фитили). Вълната е еднородна, мека. Нежността е предимно 48-мо качество. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя тъй наречената “качулка”. Тя има по-скоро декоративен характер и задоволява естетически критерии на овцевъдите. Още при селекцията на мъжки и женски агнета, овцевъдите оставят за разплод онези агнета с по-добра заруненост около главата, което дава възможност по-късно да се формира по-голяма и по-хубава качулка. Овце и кочове с хубава качулка се продават по-скъпо сред любителите на Бели Маришки овце.
Вълната около карпалните и скакателните стави също не се стриже. Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Там където ги има рогата са слабо развити. Още в млада възраст те биват отчупвани от стопаните. Белите Маришки овце са едри овце. Височината при холката е 75 cm за овцете, а при кочовете 85 cm. Типичния цвят е белия, но се срещат и пигментирани овце и кочове (от 4 до 10 % от овцете). Пигментираните овце са червеникаво-кафяви с бяло петно на върха на главата и опашката). Срещат се и шарени овце от 1 до 3 %.
|
Коефициента на плодовитост на Белите Маришки овце е 1.52 с вариране при отделни стада от 1.25 до 1.72 (Димов, 1999). Живото тегло на агнетата при раждане е 4.8 kg, на 30 дневна възраст – 14.54 kg, на 60 дневна възраст 22.78 kg (Вучков и Димов, 2007). Бели маришки агнета заклани на на 60 дневна възраст имат кланичен рандеман 53.58 % (Вучков и Димов 2006). На 60 дневна възраст трупчетата попадат в категорията леки агнешки трупчета от 10 – 13 kg от категория "С" със слаба степен на залоеност. Живото тегло на овце-майки е 71.71 kg, а на кочове – 100.12 kg (Dimov, 2011). Продължителността на бозайния период е 67 дни, а средната продължителност на дойния период - 137 дни с вариране от 90 до 210 дни. Средният млекодобив на Белите Маришки овце установен въз основа на 1084 записа на 678 овце в 15 стада за периода 1992 – 2010 година e 110.57 литра с вариране при отделни стада от 96.01 до 171.81 литра (Dimov 2011). Рекордът по признака млекодобив е 329.60 литра за 150 дни доен период установен през 2003 година. Млякото от Бели Маришки овце се характеризира със сравнително ниско съдържание на мазнини - 6.23 % и високо съдържание на протеин 5.91 % (Dimov and Mihaylova, 1999). Анализът на структурата на приходите в стадата на Бели Маришки овце показва, че 43.86 % от приходите идват от продажба на мляко, 37.73 % от продажбата на агнета за клане и 8.66 % от продажбата на овце и шилета за клане или 46.39 % приходи от месо. Белите Маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България. Те са взискателни към условията на хранене и гледане.
|