Каспийски кон (Caspian horse)Каспийския кон е малка порода от Северен Иран. Въпреки че първоначалната му височина вероятно е варирала между 91 и 117 см, тя се нарича кон, а не пони, защото, с изключение на размера, има много общо с конете по отношение на конституцията, походката и характера. Смята се, че е една от най-старите породи коне в света, произхождаща от малките месопотамски коне, които, в конкуренция с по-големите коне, са избледнели от вниманието ни от 7-ми век след Христа.
През 2011 г. останките на кон от 3400 г.пр.н.е. са намерени в Gohar Tappeh, Иран, което води до твърдения, че Каспийския кон е най-старата позната порода домашен кон, която все още съществува. Тя също се нарича Хазар, във връзка с едно от местните имена на каспийско море в Иран - Khazar Horse. |
Каспийските коне обикновено са високи между 100 и 120 см, въпреки че по-добрите условия за хранене извън Иран често водят до по-високи екземпляри. Те имат къса, фина глава със сводесто чело, големи очи и къси уши. Муцуната е малка, а ноздрите са големи. Като цяло тялото е слабо, с изящна шия, с наклонени рамене, прав гръб, добре развита холка и високо поставена опашка на нивото на кръсцовата кост. Краката са силни, а също така и копитата, които са овални и приличат повече на тези на магарето, отколкото при коня. Въпреки големината си, Каспийския кон прилича много на арабския.
Каспийските коне са с добър нрав, интелигентни, енергични и дори и жребците могат да бъдат яздени от деца. Въпреки малкия им размер, те са добри скачачи. Макар и малки, те са морфологично и фенотипно коне и първоначално са били наричани "миниатюрни коне".
Каспийският кон е изключително издръжлив, със силни крака, които рядко се нуждаят от подкови, освен ако работят постоянно на много твърда или камениста земя. Голямата дължина от метатарзалната до скакателната става може би е фактор за невероятната им способност за скачане. Обичайните цветове са сивокафяв, кестеняв, сив, черен и алест. Някои имат бели петна по главата и краката. Някои нямат и кестени.
Каспийските коне са с добър нрав, интелигентни, енергични и дори и жребците могат да бъдат яздени от деца. Въпреки малкия им размер, те са добри скачачи. Макар и малки, те са морфологично и фенотипно коне и първоначално са били наричани "миниатюрни коне".
Каспийският кон е изключително издръжлив, със силни крака, които рядко се нуждаят от подкови, освен ако работят постоянно на много твърда или камениста земя. Голямата дължина от метатарзалната до скакателната става може би е фактор за невероятната им способност за скачане. Обичайните цветове са сивокафяв, кестеняв, сив, черен и алест. Някои имат бели петна по главата и краката. Някои нямат и кестени.
Въпреки че няма данни за размножаването на коне от породата преди 1965 г., Луиза Л. Фироуз е доказала, че основополагащите животни, включени в Международната каспийска родословна книга, се размножават по определени характеристики, а техните потомци в по-голямата си част запазват каспийските характеристики. Следователно те са утвърдена порода. Подобрените условия на живот извън Иран са довели до коне, които са станали по-големи от иранските си родители. Каспийският кон се счита за една от най-редките породи коне.
Проучвания на Фироуз откриват няколко уникални аномалии при Каспийските коне:
Проучвания на Фироуз откриват няколко уникални аномалии при Каспийските коне:
- Черепът има ясно изразено повишение на интра париеталните кости, но без париетален гребен
- Шийката на лопатката е по-тясна, а главата е много по-широка, отколкото обикновено се среща при конете
- Метакарпалните и метатарзалните кости са много по-дълги и по-тънки по отношение на размера
- Копитата обикновено са тесни и овални, отколкото при другите коне
- Процесус спинозус на първите шест гръдни прешлени е по-дълъг от обичайното
- Те често притежават допълнителен зъб от всяка страна на горния молар, където обикновено е вълчият зъб.
История:
През 1965 г. американска изследователка – Луиза Л. Фироуз направила действително важно откритие. В северноиранските планини тя намерила около тридесетина миниатюрни кончета. По височина грациозните животни съответствали на малко пони, но по външност били абсолютно копие на обикновените коне. Именно благодарение на това откритие светът „намерил“ отново конете, смятани за изчезнали преди много векове. Трудно може да се говори доколко е „чиста“ кръвта на тези коне – все пак ареалът им на обитаване бил огромен. Малкият брой на Каспийските кончета накарал учените да сложат на породата гриф „пред изчезване“. И за да не бъде загубен току-що намереният вид, коневъдите, много заинтересувани от тези животни, заедно с редица учени разработили специална програма за запазването и развитието на Каспийската порода. Програмата започнала през 1965 г. и продължила до 1970 г. През тези години седем кобили и шест жребеца от Каспийската порода били използвани за разплод в конюшнята Нороузабад (Norouzabad Stud). През това време били правени и постоянни наблюдения за физическите особености на породата. Било забелязано, че развитието на малките кончета, родили се от експерименталните жребци и кобили, достигали максималния си ръст в първите шест месеца от живота си. Следващата половин година развитието било незначително и се свеждало основно до развитие на вторичните полови признаци. Половата зрялост се достигала от кобилките и жребчетата приблизително към осемнадесетия месец от живота им. Странното по време на изследването било, че независимо от подобрените условия на живот и високото качество на храната, ръстът на кончетата в Нороузабад се оказал още по-малък от средния ръст на родителите им. Изследователите и коневъдите сметнали този факт за възможно доказателство, че първоначално ръстът на Каспийските коне бил едва 90 см. Това също така им дало основание да предполагат, че кръстосването с други породи няма да се отрази добре на каспийската – имало реална опасност такова кръстосване да заличи всякакви признаци на Каспийската порода у получения приплод. В наши дни тези коне се развъждат в редица конюшни във Великобритания, освен това няколко екземпляра били експортирани в Австралия, Нова Зеландия и САЩ, където породата се радва на голям интерес. Каспийските коне са универсални – използват се както за езда, така и за малки впрягове. Тези кончета се оказали изключително подходящи за работа с деца. |