Липицански кон (Lipizzan)Въпреки, че андалузкият, неаполитанският и арабският кон са решаващи за създаването на Липицианската порода, те се развива на основата на стара местна порода коне, приспособени към карстовите условия на високото плато. Познавайки добре условията и каяествата на местните коне, пимляните започнали методично работа за вливане на кръв от породи, разпространени във всички области на империата. Но силата и издръжливостта на местните коне се е запазила и в днешните Липициански коне. Решаваща роля при създаването на породата е езиграл изграденият през 1580 г. конезавод "Липица". При основаването му били закупени жребци и кобили от Андалузката порода, които били кръстосвани с местните коне. В произхода им още от старо римско време имало кръв от породи с източен произход. Около 1780 г. били внесени и коне от Неаполитанската порода. Едва през 19 век била използвана арабската порода. Така започнало сложно възпроизводително кръстосване. Получените коне придобили известност и привлекли вниманието на Виенския двор. Така липицианският кон намира своето естествено място в развитието на Австро-Унгарската империя. Качествата на ездови и впрегатен кон създават предпоставка за бързото му разпространение в този район на Европа.
Липицианският кон във времето си е предал великолепие не само на императорския двор, но и на много графства. |
В породата е изградена генеалогична структура. В продължение на повече от два века се развъжда в чисто състояние. Има изградени 6 основни линии. По-важни от тях са на жребците Плуто, Маестозо, Конверзано и др. Решаваща роля за създаването на породата са оказали условията на отглеждане, хранене и специализиран тренинг на младите коне. Световно известна е "Испанската школа". И днес в центъра на Виена тя се поддържа с редовна програма за посетители и спомага за правилния тренинг и развитие на конете от породата. Характерно за тази тренировка е силното натоварване на задните крайници. Манежната работа се провежда от земята.
|
Липицианският кон има среден ръст (150-155 см.). От стария андалузки кон е унаследил по-голяма глава, слабо изпъкнал профил на лицевите и челните кости. Не са редки случаите на коне с прав профил на главата. Шията и постановката и са близки до тези на арабския кон - лебедова, красиво извита по време на движение. Холката е ниска, добре свързана с гърба. Крупата е овална, покрита с обилна мускулатура, което позволява силно натоварване на задния пояс при специализираните движения, които се изискват от него. Гръдният кош е много добре развит (180-185 см.), достатъчно дълъг. Опашката и гривата са достатъчно дълги, с фини гъсти косми. Има относително къси крайници със здрави кости и изключително сухи и здрави сухожилия. Копитата са нормално развити, със здрав копитен рог. В породата съществуват два типа. При единия преобладава влиянието на андалузката порода. Конете са по-масивни с подчертано изпъкнал профил на главата. Вторият тип коне са по-нежни, с подчертано влияние на ориенталските коне и прав профил на главата.
Цветът на косъма нормално е сив. Рядко се срещат животни с алест и черен цвят. |
Тази специализирана тренировка е довела до заздравяване на мускулатурата на крайниците, на скакателните стави и до усвояване на своеобразен, красив, с висока акция на предните крайници тръс. Издръжливостта и красивите движения на конете са допринесли за известността на породата в цяла Европа.
Засега конете от породата са широко разпространени в Австрия, държавите от бивша Югославия, Унгария, Чехия и Словакия. Основната част от конете в Австрия са от тази порода.
Засега конете от породата са широко разпространени в Австрия, държавите от бивша Югославия, Унгария, Чехия и Словакия. Основната част от конете в Австрия са от тази порода.