Марвари (Marwari)
В Индия има една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ – средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса.
|
Конете марвари са били обучавани от ранна възраст във военното дело. Те са имали огромен принос за успехите на раджпутските войни в Средновековието, тъй като на тях разчитали в неутрализирането на слонския корпус във вражеските редици. Разказват се множество случаи, в които тези коне издърпвали своя ранен стопанин, спасявайки го от копитата на препускащата конница или затова как домъквали обратно в къщи примрелия ездач. Само мъже от съсловието на кшатриите имали привилегията да се възкачат на тези чудни създания, които били смятани за божествени, за равни на мъжете с царска кръв.
|
Има една легенда за един много известен и верен на ездача си кон, който го спасява с цената на своя живот. Това е един уникален пример за това, че тези животни са уникални, не само тази порода , а въобще всички коне. ...
....Пратап Сингх яхна снежно белия си кон на име Четак и повел войската си в битка, а Махарана Пратап с бой си проправил път до монголския военачалник Сингх, покачен на боен слон. Четак смело ударил с копита по широкото чело на слона, а Пратап замахнал да прониже предводителя с копие в сърцето. Притеклите се врагове отсекли крака на Четак в опита си да се доберат до Сингх. Тогава верният жребец извършил невъзможното – препускал повече от 10 км на три крака, губейки кръв и сили, за да изведе своя господар от битката. Благородното животно издъхнало едва когато стигнало на безопасно място. В последвалите битки Пратап Сингх успял да освободи княжеството си от враговете.... |
Само че с идването на британците конете „марвари“ изпаднали в немилост, тъй като за албионците те били ниски и вироглави. Англичаните привнесли свои породи и отглеждането на традиционната порода западнало. След независимостта положението на породата се влошило. Tя била заклеймена като символ на феодалния строй и последвали масови кастрации и изтребвания. Популацията била сведена до минимум. Породата била на косъм от изчезване. Чак в последните години раджастанците се завърнали към традициите си и се захванали с възобновяването на стадата.
В днешно време Марвари са известни с това, че могат да пътуват дълги дистанции, имат силни крака и копита. Произлизат от район наречен „Малани“, който е част от областта Бармер в Марвари. Трудно е да се проследи с точност произхода на истинския Марвари кон но несъмнено има връзки с „Арабски“ и би могло да е бил смесен с Туркмекистанска порода. Марвари бил избирателно развъждан за нуждите на войниците в Средновековието, които имали нужда от кон, който да оцелява в труден неплодороден терен. Породата издържа на прекомерен студ и горещина, също би могла да покрива дълги дистанции със скорост и има твърди и силни крака. |