Меринопрекос (Merinoprecoce)Първите тънкорунни овце с насока за вълна и месо се появили във Франция. Този тип овце възникнали във връзка с нарастващото търсене и повишаване цените на месото, включително и на овчето месо. За повишаване месодобива от овцете французите предприели кръстосване на местните мериносови овце от типа рамбуйе с кочове от дълговлакнестата английска порода Лестър. По-нататък селекцията била насочена към създаване на животни с висока скорозрелост, с добри месодайни качества, съчетани с мериносов характер на вълната. В резултат на всичко това към 1870 г. във Франция били създадени два типа месо-вълнодайни мериноси - Суасоне и Шатимоне, които получили общото наименование меринопрекоси.
|
Меринопрекосите се отличавали от рамбуйето с по-голямата си скорозрелост, едрина, с добрите си месодайни качества. По тялото липсват кожни гънки. Вълната била дълга 10-12 см., с по-едри къдрици, с блясък и с неголеми количества серей. Вълнодобивът бил в границите на 4-6 кг. В началото на настоящето столетие меринопрекосите получили особено широко разпространение в Германия, а по-късно и в Русия.
|