Немски щрасер
|
Щрасерът е среден по големина, от който са се оформили вече няколко типа в зависимост от страните, в които се развъжда. Френският стандарт изисква 700-750 г за мъжкия и 650-700 г за женския гълъб; моравският - съответно 600-700 г и 550-650 г; немският - 750-900 и 650-800 г. Според немския стандарт този гълъб трябва да бъде голям, масивен, широк и пр. Немският тип намира по-широко приложение при добива на месо. Основният цвят на гълъба е бял. Цветни са: главата, крилата, линията на гърба и опашката. Срещат се различни модификации, най-разпространени от които са синята, черната, червената, жълтата. Щрасерът е буен, енергичен, биещ се гълъб, поради което трябва да се отглежда в по-малки групи. От линиите за месо за промишлено отглеждане са селекционирани птици с по-кротък нрав. Възпроизводителната му способност е задоволителна - около 10 приплода годишно. На 4-седмична възраст малките достигат маса 550-580 г.
Произходът на породата гълъби Щрасер и досега не е изяснен напълно. Може само да се предполага, че в създаването й са взели участие чешки, немски и австрийски гълъбари, след което е бил създаден Баварският щрасер, при който за разлика от Моравския краищата на крилата му са бели. Отделните типове щрасери се различават по цвета на оперението и рисунъка. Тялото на щрасера е едро и масивно, като при някои птици достига на дължина 40 см. Главата е едра и с изпъкнало чело. Очите са тъмнооранжеви. Шията е средно дълга, дебела и леко извита. Гърдите са широки, закръглени, силно изпъкнали. Крилата са средно дълги, широки, покриващи гърба и лежащи с краищата си върху опашката. Гърбът е сравнително къс, широк и прав.
Краката са средно дълги, неоперени, здрави, широко поставени, яркоалени на цвят.
Опашката е дълга, състои се от 12 пера, събрана и тясна. Оперението на щрасерите има особен рисунък: цялата долна част на тялото, бедрата, гърдите и шията са блестящо бели; главата, гърлото, крилата, опашката, над опашката, под опашката са цветни.
Днес има три стандарта на щрасерите: австрийски, немски и чешки. При немските и австрийските очите са оранжеви със светлочервени клепачи, а при чешките изискването е яркочервени очи и кървавочервени клепачи. Отрасналият немски щрасер тежи 700-900 г, а чешкият е по-дребен - 500-600 г. Щрасерите са слаби летци, темпераментни са, даже понякога са склонни към боеве, средно плодовити са. Високата им жизненост ги прави подходящи за промишлено развъждане и производство на гълъбово месо. За един сезон една двойка може да измъти и отгледа 5-6 двойки млади гълъби, а това означава до 6 кг отлично деликатесно месо. Гълъбче от тази порода в края на четвъртата си седмица тежи 650-700 г, а при възрастните птици мъжкият тежи до 1 кг, а женската - до 700 г.
Произходът на породата гълъби Щрасер и досега не е изяснен напълно. Може само да се предполага, че в създаването й са взели участие чешки, немски и австрийски гълъбари, след което е бил създаден Баварският щрасер, при който за разлика от Моравския краищата на крилата му са бели. Отделните типове щрасери се различават по цвета на оперението и рисунъка. Тялото на щрасера е едро и масивно, като при някои птици достига на дължина 40 см. Главата е едра и с изпъкнало чело. Очите са тъмнооранжеви. Шията е средно дълга, дебела и леко извита. Гърдите са широки, закръглени, силно изпъкнали. Крилата са средно дълги, широки, покриващи гърба и лежащи с краищата си върху опашката. Гърбът е сравнително къс, широк и прав.
Краката са средно дълги, неоперени, здрави, широко поставени, яркоалени на цвят.
Опашката е дълга, състои се от 12 пера, събрана и тясна. Оперението на щрасерите има особен рисунък: цялата долна част на тялото, бедрата, гърдите и шията са блестящо бели; главата, гърлото, крилата, опашката, над опашката, под опашката са цветни.
Днес има три стандарта на щрасерите: австрийски, немски и чешки. При немските и австрийските очите са оранжеви със светлочервени клепачи, а при чешките изискването е яркочервени очи и кървавочервени клепачи. Отрасналият немски щрасер тежи 700-900 г, а чешкият е по-дребен - 500-600 г. Щрасерите са слаби летци, темпераментни са, даже понякога са склонни към боеве, средно плодовити са. Високата им жизненост ги прави подходящи за промишлено развъждане и производство на гълъбово месо. За един сезон една двойка може да измъти и отгледа 5-6 двойки млади гълъби, а това означава до 6 кг отлично деликатесно месо. Гълъбче от тази порода в края на четвъртата си седмица тежи 650-700 г, а при възрастните птици мъжкият тежи до 1 кг, а женската - до 700 г.