Пазарджишки бенкалия
|
Тяло - средно, леко изправено.
Глава - средно голяма, в хармония с тялото, много добре заоблена. Челото е видимо.
Очи - маслинено тъмни, с бели и гладки очни кръгове.
Клюн - бял, средно дълъг, съразмерен с главата. Ноздрите са розови, нежни, напрашени с бяло.
Врат - нормално дълъг, сравнително обемен. Под главата е леко стеснен. При някои екземпляри под клюна има т. н. “гемче”, като малка гушка. Гълъбарите наричат такива гълъби гушалии. Това не е грешка.
Гърди - леко изпъкнали, заоблени, със силна и здрава мускулатура.
Крила - силни, широки и дълги. Достигат до 1 см от края на опашката и се носят над нея. Има и гълъби, които носят крилата си под опашката, но това не се счита за предимство. При някои гълъби по щитовете на крилата има леки къдрички, което не се счита за грешка.
Опашка - дълга и широка, състои се от 12 до 16 широки и здрави пера, които много добре се застъпват. Цветните пера трябва да започват от кръста с възможно права линия и да завършват в опашката с дъговидната форма на горната възглавничка.
Крака - средно дълги, с червен до виолетов цвят, с бели нокти, без оперение.
Оперението на гълъба е стегнато, перушината е добре прилепнала до тялото, което му придава стегнат и много спортен вид.
Други породни белези - гълъбите са много добри летачи и преметачи. Добре тренираните гълъби за 8-10 минути след излитането трябва вече да са на невидима височина. На тази височина трябва да се задържат поне 1 час, като непрекъснато играят. Има птици които правят по 30-50 метра главоломно въртене назад около оста на тялото си. Завършвайки премятането те много бързо набират височина. Има други, които се премятат само по 2-3 пъти и бързат да стигнат ятото. Независимо от главоломното си премятане пазарджишкият бенкалия много рядко губи ориентация и навреме разперва крила и опашка, което го спасява от удар в земята. Считаме, че с пълно основание тази порода може да спори за една от най-атрактивните при полет в Европа, а защо не и в света.
Друг характерен породен белег е ниското, забавено, дрезгаво пеене. Старите гълъбари много са държали на това качество. И сега има много птици, чийто глас едва се чува и ние сме склонни да повярваме на разказите на по-възрастните, които разказват за лазещи по земята с фуния в ухото гьльбари, изпадайки в екстаз от доловените звуци издавани от гълъбите.
Големи недостатъци: продълговата, тясна глава, ниско чело, много високо и изпъкнало чело, сплескано теме, тънък и много дълъг врат, тънка и много дълга човка, червено, розово или жълто околоочие, грапаво околоочие, жълти крака, водоравна стойка, изпъкнали очи.
Малки недостатъци: дребен, къс гълъб, бледи бенки, тясна опашка, къса опашка, цветни пера по тялото, къс клюн, леко розовеещо околоочие, разрошено, хлабаво оперение.
Оценяване - общ вид, клепки, очи, бенки, фигура, глас.
Пръстен - 7 мм.
Глава - средно голяма, в хармония с тялото, много добре заоблена. Челото е видимо.
Очи - маслинено тъмни, с бели и гладки очни кръгове.
Клюн - бял, средно дълъг, съразмерен с главата. Ноздрите са розови, нежни, напрашени с бяло.
Врат - нормално дълъг, сравнително обемен. Под главата е леко стеснен. При някои екземпляри под клюна има т. н. “гемче”, като малка гушка. Гълъбарите наричат такива гълъби гушалии. Това не е грешка.
Гърди - леко изпъкнали, заоблени, със силна и здрава мускулатура.
Крила - силни, широки и дълги. Достигат до 1 см от края на опашката и се носят над нея. Има и гълъби, които носят крилата си под опашката, но това не се счита за предимство. При някои гълъби по щитовете на крилата има леки къдрички, което не се счита за грешка.
Опашка - дълга и широка, състои се от 12 до 16 широки и здрави пера, които много добре се застъпват. Цветните пера трябва да започват от кръста с възможно права линия и да завършват в опашката с дъговидната форма на горната възглавничка.
Крака - средно дълги, с червен до виолетов цвят, с бели нокти, без оперение.
Оперението на гълъба е стегнато, перушината е добре прилепнала до тялото, което му придава стегнат и много спортен вид.
Други породни белези - гълъбите са много добри летачи и преметачи. Добре тренираните гълъби за 8-10 минути след излитането трябва вече да са на невидима височина. На тази височина трябва да се задържат поне 1 час, като непрекъснато играят. Има птици които правят по 30-50 метра главоломно въртене назад около оста на тялото си. Завършвайки премятането те много бързо набират височина. Има други, които се премятат само по 2-3 пъти и бързат да стигнат ятото. Независимо от главоломното си премятане пазарджишкият бенкалия много рядко губи ориентация и навреме разперва крила и опашка, което го спасява от удар в земята. Считаме, че с пълно основание тази порода може да спори за една от най-атрактивните при полет в Европа, а защо не и в света.
Друг характерен породен белег е ниското, забавено, дрезгаво пеене. Старите гълъбари много са държали на това качество. И сега има много птици, чийто глас едва се чува и ние сме склонни да повярваме на разказите на по-възрастните, които разказват за лазещи по земята с фуния в ухото гьльбари, изпадайки в екстаз от доловените звуци издавани от гълъбите.
Големи недостатъци: продълговата, тясна глава, ниско чело, много високо и изпъкнало чело, сплескано теме, тънък и много дълъг врат, тънка и много дълга човка, червено, розово или жълто околоочие, грапаво околоочие, жълти крака, водоравна стойка, изпъкнали очи.
Малки недостатъци: дребен, къс гълъб, бледи бенки, тясна опашка, къса опашка, цветни пера по тялото, къс клюн, леко розовеещо околоочие, разрошено, хлабаво оперение.
Оценяване - общ вид, клепки, очи, бенки, фигура, глас.
Пръстен - 7 мм.