Плевенски гълъб
|
Гълъбът се отглежда в две разновидности: без качулка и с една задна качулка.
Тяло - средно по големина, като дължината му е малко над средната. От върха на човката до края на опашката е 35-36 см. Мерена от гърдите до края на опашката, тя е около 30 см. Положението на тялото е хоризонтално.
Разликата в едрината на тялото при мъжките и женски екземпляри е подчертана - женските птици са по-дребни и по-нежни.
Глава - заоблена, с много добре изразено, извито чело, без ръбове и грапавини.
Качулатите птици имат отзад на главата симетрична двустранна качулка, започваща отстрани от ушите и образуваща малко под височината на очите две врътки. Перцата на качулката не бива да се показват над главата.
Очи - перлови, с малка зеница и порцеланово бял ирис.
Околоочни пръстени - точна окръжност, големи, бели, нежни, с леко релефна повърхност. Брой на кръговете - поне два.
Клюн - къс, дебел в основата, бял, сочещ надолу. Дължина 10 мм.
Ноздри - леко розовеещи, бяло напрашени.
Врат - нормално дълъг, закръглен, плавно преминаващ към гърдите и тялото.
Гърди - изпъкнали, заоблени и с добре прилепнала перушина.
Крила - държат се под опашката, като почти докосват земята с края си. Кръстосването не се смята за грешка, но не е желателно.
Опашка - дълга, леко вирната, здраво захваната за тялото. Перата са 14-16 на брой, добре се застъпват, а краят им образува лека полудъга. Ширината на опашката трябва да не е по-малка от ширината на гърдите. В кръста има съвсем леко скършване, но много по-слабо забележимо от това при варненския и ломския гълъби.
Крака - къси, голи, с червен цвят и къси пръсти с бели нокти. Разположението на краката е малко зад условния център на тежестта на тялото.
Плевенският гълъб се отглежда само като едноцветен в червено, черно, жълто и сивочерно, наричано още маслено.
Пръстен - 7 мм.
Тяло - средно по големина, като дължината му е малко над средната. От върха на човката до края на опашката е 35-36 см. Мерена от гърдите до края на опашката, тя е около 30 см. Положението на тялото е хоризонтално.
Разликата в едрината на тялото при мъжките и женски екземпляри е подчертана - женските птици са по-дребни и по-нежни.
Глава - заоблена, с много добре изразено, извито чело, без ръбове и грапавини.
Качулатите птици имат отзад на главата симетрична двустранна качулка, започваща отстрани от ушите и образуваща малко под височината на очите две врътки. Перцата на качулката не бива да се показват над главата.
Очи - перлови, с малка зеница и порцеланово бял ирис.
Околоочни пръстени - точна окръжност, големи, бели, нежни, с леко релефна повърхност. Брой на кръговете - поне два.
Клюн - къс, дебел в основата, бял, сочещ надолу. Дължина 10 мм.
Ноздри - леко розовеещи, бяло напрашени.
Врат - нормално дълъг, закръглен, плавно преминаващ към гърдите и тялото.
Гърди - изпъкнали, заоблени и с добре прилепнала перушина.
Крила - държат се под опашката, като почти докосват земята с края си. Кръстосването не се смята за грешка, но не е желателно.
Опашка - дълга, леко вирната, здраво захваната за тялото. Перата са 14-16 на брой, добре се застъпват, а краят им образува лека полудъга. Ширината на опашката трябва да не е по-малка от ширината на гърдите. В кръста има съвсем леко скършване, но много по-слабо забележимо от това при варненския и ломския гълъби.
Крака - къси, голи, с червен цвят и къси пръсти с бели нокти. Разположението на краката е малко зад условния център на тежестта на тялото.
Плевенският гълъб се отглежда само като едноцветен в червено, черно, жълто и сивочерно, наричано още маслено.
Пръстен - 7 мм.