Плевенски кон (Pleven)
Плевенският кон е наша порода. Работата по създаването и е започнала в бившия конезавод "Клементина", сега ДЗС "Г. Димитров". За основа на днешния плевенски кон са послужили местни, местни подобрени, арабски, полукръвни и англо-арабски кобили. Тази разнотипна маса от кобили е кръстосвана с жребци от различни породи - арабска, англо-арабска, полукръвна, стрелецка и главно гидран. Следователно плевенския кон е създаден чрез сложно възпроизводително кръстосване, при което е запазен типът на основната порода-подобрителка - гидран. Обстоятелството, че при създаването на плевенския кон не са използвани кобили от породата гидран, е довело до създаването у нас на своеобразна порода, отличаваща се от гидрана в Унгария, Австрия и Полша.
В работата по създаването на породата се различават главно два периода. През първия период, който е продължил до 1910 г., кръстосването е станало без определена система, без да се преследва определена цел. Решаваща роля за създаването на породата са изиграли правилното хранене и гледане. През този период най-многобройно потомство са оставили англо-арабските, арабските и полукръвните жребци. Вторият период в създаването на породата започва след 1910 г. с внасянето на жребците Алги-Гидран, Сивори, Гидран 46-12, Мурад, Балкан, Пирин, Вихър и др. Тези жребци, представители главно на породата гидран, са наложили качества върху потомството и създават основата на сегашното племенно стадо. |
Днешният плевенски кон се отличава със среден ръст. Главата е пропорционална, суха, с прав профил. Ушите са средно големи. Шията е по-къса от шията на чистокръвните коне, но в замяна на това е много добре замускулена. Холката е средно висока и дълга. Гърбът е прав, поясницата обикновено е добре свързана с крупата, не се срещат и животни с шаранова поясница. Крупата е овална, средно дълга, широка, покрита с обилна мускулатура. Гръдният кош е много добре развит. Крайниците са сухи и добре развити. Копитният рог е здрав. Основният цвят е алест, често с отличителни белези по главата и крайниците. Породата спада към ездово-впрегнатия тип. Темпераментът на конете е жив, енергичен, понякога буен.
През втория период от развитието на породата, особено след 1924 г., племенната работа се провежда системно и целенасочено. Изграждат се ценни линии и фамилии. Оформя се обликът и се изгражда структурата на породата.
Създаването на заводски линии е било един от най-важните процеси в племенната работа с породата. По-голяма част от използваните жребци от породата гидран са станали основоположници на линии в племенното стадо.
През втория период от развитието на породата, особено след 1924 г., племенната работа се провежда системно и целенасочено. Изграждат се ценни линии и фамилии. Оформя се обликът и се изгражда структурата на породата.
Създаването на заводски линии е било един от най-важните процеси в племенната работа с породата. По-голяма част от използваните жребци от породата гидран са станали основоположници на линии в племенното стадо.
Линия на жребеца Гидран 46-12:
Това е една от най-старите линии, оказала голямо влияние върху развитието на породата. Жребецът Гидран 46-12 е внесен у нас през 1917 г. Той е от сравнително дребните жребци, действали в плевенското стадо, но в замяна на това е бил много хармонично развит, с широк и дълбок гръден кош и добре развита костна система. От неговата разплодна дейност в стадото са останали 55 кобили-майки и 60 жребци-стационери. Макар, че потомството му е било добро по тип, наложило се е за продължители на линията да се пробват няколко негови синове. Най-добро потомство се е получило от жребеца Геолог и от неговия син Гарсон. Линията е продължена от жребеците Галон, Гамлен, Галон ||, Глицерин и други, като сегашният продължител е Гармиш. Останалите жребци, включени през отделните периоди като пепиниери, не са се наложили с потомството си. От линията на Гидран 46-12 има типични кобили, които, съешавани с жребци от линията на Мурад, дават много добро потомство. Линия на англоарабския жребец Сивори: Жребецът Сивори е импортиран през 1910 г. от Стрелецкия конезавод в Русия. В стадото е оставил многобройно потомство. По-голямата част от представителите на линията се отличават с по-леки телесни форми. Това се отнася особено за приплодите на Сивори Субалтьор и Сифон. При последните представители на линията Самоков, Солун и Сомовит типът на потомството се изменя. |
Линния на жребеца Алги-Гидран:
Една от най-старите линии, основана в стадото и прогресивно развиваща се до днес, е линията на жребеца Алги-Гидран, роден през 1907 г. в конезавода "Мезохегеш" и внесен у нас през 1910 г. Използван е като пепиниер до края на живота му. Жребецът Алги-Гидран е син на чистокръвния жребец Алги и на кобила-майка гидран. Онаследил е благородните качества на бащата и масивността на майката. Той е оставил изключително ценно потомство. Приплодите му се характеризират с това, че измеренията им са най-близки до средните за стадото. През 13-год. си разплодна дейност той е оставил 28 кобили и 31 жребеца-стационери. След смъртта на Алги-Гидран линията се продължава от неговия син Алюр, който отстъпвал на баща си както по ръст, така и по тип. Независимо от това обаче той е оставил сравнително добро потомство. Качествата на неговите синове Ага, Арон, Аладин, Агитатор и особено на внука му Амер и днешният представител на линията Австриец са много добри. Последните представители на линията (жребци и кобили) показват, че линията се развива прогресивно. Тя намира добра генетична връзка с почти всички линии в стадото. Най-добри приплоди се получават от съчетанието и с линиите на жребците Мурад и Гидран 46-12. |
Макар да се забелязва известно подобряване в качествата на потомството, през целия период от развитието на линията се явяват отделни жребци и кобили с по-тесни и по-плитки гърди от средното измерение за стадото. Въпреки тези слабости линията на Сивори се смята за една от перспективните линии на племенното стадо и намира много добро съчетание с кобили от линията на жребеца Мурад.
Линия на жребеца Мурад:
Това е линия с най-големи заслуги за консолидирана качествата на породата. Жребецът Мурад е роден през 1922 г. в конезавода "Мезохегеш", а през 1912 г. е импортиран в завода "Клементина". Мурад е един от най-типичните жребци-производители в племенното стадо. Той е бил масивен, с безупречен екстериор.Тези свои качества той предал много твърдо в потомството си. Всичките му приплоди са притежавали качествата на типа, изискан от новосъздаващата се порода. Поради това жребецът Мурад е бил много високо ценен от всички специалисти, работили по подобряване на стадото. Като производител в племенното стадо той е притежавал много силна полова потенция и е оставил от 1925 до 1943 г. 254 приплода, от които за разплод са използвани 69 кобили-майки и 76 жребеца. Малко са днешните жребци или кобили от породата, които нямат в произхода си кръв от жребеца Мурад. Тези му качества го издигат като един от основните жребци-производители в стадото.
В стадото като пепиниери са действали и синовете на Мурад - Мак, Марко, Метод, Мергел, Мажино, Маратон и др. Сега представител на линията е жребецът Мобил.
Потомството на Мурад показва една изравнена в екстериорно отношение линия, с добре развита костна система и здрава конституция. Приплодите и намират добра връзка с почти всички линии и се използват за коригиране на наслоилите се в тях екстериорни недостатъци. По-качествени от потомството на Мурад са кобилите-майки, които имат по-голяма заслуга за изравняване на племенното стадо от жребците-производители.
Линия на жребеца Мурад:
Това е линия с най-големи заслуги за консолидирана качествата на породата. Жребецът Мурад е роден през 1922 г. в конезавода "Мезохегеш", а през 1912 г. е импортиран в завода "Клементина". Мурад е един от най-типичните жребци-производители в племенното стадо. Той е бил масивен, с безупречен екстериор.Тези свои качества той предал много твърдо в потомството си. Всичките му приплоди са притежавали качествата на типа, изискан от новосъздаващата се порода. Поради това жребецът Мурад е бил много високо ценен от всички специалисти, работили по подобряване на стадото. Като производител в племенното стадо той е притежавал много силна полова потенция и е оставил от 1925 до 1943 г. 254 приплода, от които за разплод са използвани 69 кобили-майки и 76 жребеца. Малко са днешните жребци или кобили от породата, които нямат в произхода си кръв от жребеца Мурад. Тези му качества го издигат като един от основните жребци-производители в стадото.
В стадото като пепиниери са действали и синовете на Мурад - Мак, Марко, Метод, Мергел, Мажино, Маратон и др. Сега представител на линията е жребецът Мобил.
Потомството на Мурад показва една изравнена в екстериорно отношение линия, с добре развита костна система и здрава конституция. Приплодите и намират добра връзка с почти всички линии и се използват за коригиране на наслоилите се в тях екстериорни недостатъци. По-качествени от потомството на Мурад са кобилите-майки, които имат по-голяма заслуга за изравняване на племенното стадо от жребците-производители.
Линия на жребеца Балкан:
Балкан е полубрат на Мурад, но по тип и екстериор му отстъпвал. Отличавал се с по-груба конституция, флегматичен темперамент и по-слаба полова потенция. Като разплодник той е давал добро потомство до последните години от живота си. Средните телесни измерения на приплодите му надвишават средните показатели на стадото. Продължители на линията са няколко жребеца - Боснак, Бамбук, Балет | и др. Основен производител е жребецът Боляр. По тип и екстериор е превъзхождал баща си Балкан. Отличавал се е с по-хармонично телосложение, с едър ръст и красиви плавни движения. Тези качества той предавал в потомството си. Като производител Боляр е един от най-добрите не само за линията, но и за стадото. Може определено да се каже, че той е изменил типа на линията и всъщност тази линия е линия на жребеца Боляр, а не на неговия баща Балкан. Днешният представител на линията жребецът Бис се отличава с много добър екстериор и хармонични движения. Засега линията се развива прогресивно. Потомството на Бис е жизнено и изравнено.
Линия на жребеца Пирин:
През 1935 г. в стадото е бил внесен жребецът Пирин, един от масивните жребци, използван при създаването на плевенския кон. В стадото е оставил слаби следи. Неговия син Пеликан е един от добрите жребци, действали в племенното стадо. Благодарение на приложения в племенната работа с него уравнителен подбор, за който са използвани масивни кобили от линията на Мурад, Гидран 46-12 и др., неговото потомство е с по-добри телесни размери. Пеликан е наложил своя тип, екстериор и производителни качества, което показва, че линията трябва да се смята за линия на Пеликан, а не линия на Пирин. Характерно за тази линия е, че и днес нейните представители се отличават с много добри спортни качества - жребецът Пагон и кобилата Помона са едни от най-добрите коне на конкур-ипик в страната. Сега линията се развива сполучливо. Днешен представител е жребецът Примес. Други продължители на линията са жребецът Паметлив и др.
Линия на жребеца Жокей (Гидран 10):
Представители на линията са Жалон, Жофр, Жорж и др.
Линия на жребеца Вихър:
Това е сравнително по-млада линия. По произход Вихър е също чистокръвен гидран. Внесен е от конезавода "Мезохегеш" през 1939 г. Вихър е бил много хармоничен, масивен жребец. Линията му се развива добре и намира много добра връзка с кобилите от останалите линии в стадото. Продължители на линията са жребците Вомаг, Вихър | и др.
Балкан е полубрат на Мурад, но по тип и екстериор му отстъпвал. Отличавал се с по-груба конституция, флегматичен темперамент и по-слаба полова потенция. Като разплодник той е давал добро потомство до последните години от живота си. Средните телесни измерения на приплодите му надвишават средните показатели на стадото. Продължители на линията са няколко жребеца - Боснак, Бамбук, Балет | и др. Основен производител е жребецът Боляр. По тип и екстериор е превъзхождал баща си Балкан. Отличавал се е с по-хармонично телосложение, с едър ръст и красиви плавни движения. Тези качества той предавал в потомството си. Като производител Боляр е един от най-добрите не само за линията, но и за стадото. Може определено да се каже, че той е изменил типа на линията и всъщност тази линия е линия на жребеца Боляр, а не на неговия баща Балкан. Днешният представител на линията жребецът Бис се отличава с много добър екстериор и хармонични движения. Засега линията се развива прогресивно. Потомството на Бис е жизнено и изравнено.
Линия на жребеца Пирин:
През 1935 г. в стадото е бил внесен жребецът Пирин, един от масивните жребци, използван при създаването на плевенския кон. В стадото е оставил слаби следи. Неговия син Пеликан е един от добрите жребци, действали в племенното стадо. Благодарение на приложения в племенната работа с него уравнителен подбор, за който са използвани масивни кобили от линията на Мурад, Гидран 46-12 и др., неговото потомство е с по-добри телесни размери. Пеликан е наложил своя тип, екстериор и производителни качества, което показва, че линията трябва да се смята за линия на Пеликан, а не линия на Пирин. Характерно за тази линия е, че и днес нейните представители се отличават с много добри спортни качества - жребецът Пагон и кобилата Помона са едни от най-добрите коне на конкур-ипик в страната. Сега линията се развива сполучливо. Днешен представител е жребецът Примес. Други продължители на линията са жребецът Паметлив и др.
Линия на жребеца Жокей (Гидран 10):
Представители на линията са Жалон, Жофр, Жорж и др.
Линия на жребеца Вихър:
Това е сравнително по-млада линия. По произход Вихър е също чистокръвен гидран. Внесен е от конезавода "Мезохегеш" през 1939 г. Вихър е бил много хармоничен, масивен жребец. Линията му се развива добре и намира много добра връзка с кобилите от останалите линии в стадото. Продължители на линията са жребците Вомаг, Вихър | и др.
През последните години за разширяване на генетичната основа и за повишаване на спортните качества на породата започна облагородително кръстосване. За целта плевенски кобили се покриват с чистокръвни английски жребци. Получените резултати са насърчителни. Типът на приплодите не е много изменен и е близък до изискванията за породата. От друга страна, има чувствително подобрение на беговите качества, което е прогрес в развитието на породата.
Породата спада към ездово-впрегнатия тип коне. Плевенските коне притежават добри стопански качества и отлични способности в спортните дисциплини висша езда и прескачане с препятствия. Движенията са плавни и красиви, което подсилва красотата на породата. Темпераментът на конете е жив и енергичен, често буен.
Днес породата е доста слабо разпространена. Според някои дори е достигнала своя критичен минимум и се налага вземането на спешни мерки за запазването ѝ. Днес конезавода "Клементина", където е създадена породата е закрит.
Средни телесни измерения на конете от породата:
-височина при холката - жребци (161,57 см.); кобили (158,35 см.);
-коса дължина на трупа - жребци (164,85 см.); кобили (162,84 см.);
-обхват на гърдите - жребци (192,14 см.); кобили (186,29 см.);
-обхват на свирката - жребци (21,83 см.); кобили (20,44 см.)
Породата спада към ездово-впрегнатия тип коне. Плевенските коне притежават добри стопански качества и отлични способности в спортните дисциплини висша езда и прескачане с препятствия. Движенията са плавни и красиви, което подсилва красотата на породата. Темпераментът на конете е жив и енергичен, често буен.
Днес породата е доста слабо разпространена. Според някои дори е достигнала своя критичен минимум и се налага вземането на спешни мерки за запазването ѝ. Днес конезавода "Клементина", където е създадена породата е закрит.
Средни телесни измерения на конете от породата:
-височина при холката - жребци (161,57 см.); кобили (158,35 см.);
-коса дължина на трупа - жребци (164,85 см.); кобили (162,84 см.);
-обхват на гърдите - жребци (192,14 см.); кобили (186,29 см.);
-обхват на свирката - жребци (21,83 см.); кобили (20,44 см.)