Сардински-Англо-Арабски кон (Sardinian Anglo-Arab)На италиански: Англо-Арабо Сардо (Anglo-Arabo Sardo) или ААС е порода от средиземноморския остров Сардиния, където селективно се отглежда повече от сто години. Тя произлиза от кръстосване на чистокръвни коне със сардински коне, които носят арабска кръв.
|
През 1874 г. е създадена армейската станция на армията Озиери за снабдяване с коне за кавалерийските части на италианската армия. За да се произведат коне, подходящи за кавалерията, местните сардински кобили са били кръстосани с ориенталски жребци, като основоположника е Osmanié, а от 1883 г. са използвани френски англо-арабски жребци.
През 1915 г. капитанът Grattarola, директор на станцията за преустройство на Озиери, продължил работата, като заплодил най-добрите 600 налични кобили с ориенталски чистокръвни жребци, като използвал като свои основатели жребците: Abbajan Sciarragh, Talata u Kamsin и Etnen u Kamsin, като всички биле закупени директно от бедуинските пустинни племена. По-късно кобилите със смесено сардинско и ориенталско родословие започнал да запложда с чистокръвни жребци. Един такъв чистокръвен жребец е Rigogolo (син на Havresac II).
Беше поставена цел от минимум 25% арабска кръв. През 1967 г. породата е официално наречена “Anglo-Arabo Sardo” (съкратено в AAS).
През 1915 г. капитанът Grattarola, директор на станцията за преустройство на Озиери, продължил работата, като заплодил най-добрите 600 налични кобили с ориенталски чистокръвни жребци, като използвал като свои основатели жребците: Abbajan Sciarragh, Talata u Kamsin и Etnen u Kamsin, като всички биле закупени директно от бедуинските пустинни племена. По-късно кобилите със смесено сардинско и ориенталско родословие започнал да запложда с чистокръвни жребци. Един такъв чистокръвен жребец е Rigogolo (син на Havresac II).
Беше поставена цел от минимум 25% арабска кръв. През 1967 г. породата е официално наречена “Anglo-Arabo Sardo” (съкратено в AAS).
Има и по-малък местен кон, наречен Гиара, за който се смята, че се е развил от Намибския (северноафрикански див кон) донесен на острова от картагенците в предримско време. Именно тези местни коне се кръстосват първо с арабски и след това с чистокръвни животни, които осигуряват на местната основа кръв, която е допринесла за създаването на Сардинския Англо-Арабски кон.
От 60-те години на миналия век тази порода се е доказала в спорта и се е утвърдила като състезателен кон. Този кон също играе важна роля в фолклорните фестивали на културата на Сардиния.
От 60-те години на миналия век тази порода се е доказала в спорта и се е утвърдила като състезателен кон. Този кон също играе важна роля в фолклорните фестивали на културата на Сардиния.
Характеристика:
Сардинският Англо-Арабски кон се характеризира със здрави стави и крайници и копита, изтънчена глава с прав профил и огнен темперамент със скорост и издръжливост. В кавалерийски проучвания тя е успяла да покрие 100 километра дневно в продължение на няколко дни. Конете имат лек строеж с дълги крака и шия. Цветовете включват кестеняв, алест или сив. Височината при холката варира от малък тип 156–158 сантиметра, среден тип 158–165 сантиметра, до голям тип, който е по-висок от 165 сантиметра.Теглото е 450–550 килограма.
Сардинският Англо-Арабски кон се характеризира със здрави стави и крайници и копита, изтънчена глава с прав профил и огнен темперамент със скорост и издръжливост. В кавалерийски проучвания тя е успяла да покрие 100 километра дневно в продължение на няколко дни. Конете имат лек строеж с дълги крака и шия. Цветовете включват кестеняв, алест или сив. Височината при холката варира от малък тип 156–158 сантиметра, среден тип 158–165 сантиметра, до голям тип, който е по-висок от 165 сантиметра.Теглото е 450–550 килограма.