Сливенски гълъб
|
Тяло - малко по-едро от това на уличния гълъб. Изглежда и доста по-дълго.
Глава - средно голяма, заоблена, с леко удължено теме, но без да е сплескана. Челото е ниско и не е подчертано. Отзад на главата гълъбът е украсен с ниско поставена и много добре развита качулка, със симетрични големи розетки и видима грива. Връхните перца на качулката не трябва да стърчат над темето. Качулката не е отворена, а прилепнала към врата и главата. От всички български качулати гълъби сливенският и разградският имат най-големи качулки.
Клюн - дебел, масивен, средно дълъг, широк в основата. Горната челюст е с леко извит надолу връх. На върха на клюна, особено при младите птици се допуска малко черно петно. Клюнът преминава към челото в почти права линия със съвсем лека вдлъбнатина.
Ноздри - нормални, леко напрашени в бяло.
Очи - средно големи, със светъл ирис и малка зеница.
Очни пръстени - средни, гладки, бели.
Врат - съразмерен на тялото, с лека лебедова извивка.
Крила - широки, дълги и силни. Носят се над опашката и достигат на 2,5 см от нейния край.
Гръб - широк и равен, в една линия с опашката.
Опашка - дълга и широка, леко извита като дъга. Минимум 14 здрави, широки, добре подредени пера.
Крака - средно високи, червени, боси, с бели нокти.
Породата се отглежда като едноцветни в бяло, черно, сиво, опушено сиво и много рядко в жълто и червено.
По-интересни за селекцията са гълъбите с шарка, така наречените герданлии. При тази окраска, срещана предимно при гълъбите с черен и син цвят, цялото тяло на гълъба е цветно с изключение на опашката, която е изцяло бяла и бялата яка опасваща врата и гърдите. Белите пера се отделят от цветните с възможно права линия. Идеалният вариант е когато задните перца на качулката са бели, а тези отпред към главата са цветни. Окраската спада към най-трудно селекционираните и затова екземплярите, при които е постигната, имат изключително висока стойност. Много малко породи в света имат такава сложна и трудна за селекциониране окраска.
Големи грешки: голяма ръбеста глава, тясна глава, разноцветни очи, червен ирис, червени клепки, жълти клепки, месести клепки, черен клюн, дълъг или тънък клюн, неправилна качулка, слаба качулка, висока и отворена качулка, изгърбено тяло, наведено тяло, тясна опашка, разцепено перо в опашката, много високи крака, облечени крака, бели пера по корема, бели пера по крилата и гърба.
Малки грешки: бели перца около клоаката или по бедрата при герданлиите, чертата разделяща белият гердан от цветните гърди - леко начупена, цветна опашка или отделни цветни пера в опашката при герданлиите.
Пръстен - 7 мм.
Глава - средно голяма, заоблена, с леко удължено теме, но без да е сплескана. Челото е ниско и не е подчертано. Отзад на главата гълъбът е украсен с ниско поставена и много добре развита качулка, със симетрични големи розетки и видима грива. Връхните перца на качулката не трябва да стърчат над темето. Качулката не е отворена, а прилепнала към врата и главата. От всички български качулати гълъби сливенският и разградският имат най-големи качулки.
Клюн - дебел, масивен, средно дълъг, широк в основата. Горната челюст е с леко извит надолу връх. На върха на клюна, особено при младите птици се допуска малко черно петно. Клюнът преминава към челото в почти права линия със съвсем лека вдлъбнатина.
Ноздри - нормални, леко напрашени в бяло.
Очи - средно големи, със светъл ирис и малка зеница.
Очни пръстени - средни, гладки, бели.
Врат - съразмерен на тялото, с лека лебедова извивка.
Крила - широки, дълги и силни. Носят се над опашката и достигат на 2,5 см от нейния край.
Гръб - широк и равен, в една линия с опашката.
Опашка - дълга и широка, леко извита като дъга. Минимум 14 здрави, широки, добре подредени пера.
Крака - средно високи, червени, боси, с бели нокти.
Породата се отглежда като едноцветни в бяло, черно, сиво, опушено сиво и много рядко в жълто и червено.
По-интересни за селекцията са гълъбите с шарка, така наречените герданлии. При тази окраска, срещана предимно при гълъбите с черен и син цвят, цялото тяло на гълъба е цветно с изключение на опашката, която е изцяло бяла и бялата яка опасваща врата и гърдите. Белите пера се отделят от цветните с възможно права линия. Идеалният вариант е когато задните перца на качулката са бели, а тези отпред към главата са цветни. Окраската спада към най-трудно селекционираните и затова екземплярите, при които е постигната, имат изключително висока стойност. Много малко породи в света имат такава сложна и трудна за селекциониране окраска.
Големи грешки: голяма ръбеста глава, тясна глава, разноцветни очи, червен ирис, червени клепки, жълти клепки, месести клепки, черен клюн, дълъг или тънък клюн, неправилна качулка, слаба качулка, висока и отворена качулка, изгърбено тяло, наведено тяло, тясна опашка, разцепено перо в опашката, много високи крака, облечени крака, бели пера по корема, бели пера по крилата и гърба.
Малки грешки: бели перца около клоаката или по бедрата при герданлиите, чертата разделяща белият гердан от цветните гърди - леко начупена, цветна опашка или отделни цветни пера в опашката при герданлиите.
Пръстен - 7 мм.