Те са със средно по големина тяло, главата е не много голяма, шията - дълга, леко обърната назад. Човката е средна по големина и светла. Очите са черни или червени, но с бял клепач. Опашното ветрило наброява от 28 до 44 пера, докато при другите породи перата са 12-16. Поради тази причина перата не са наредени в един хоризонтален ред, а образуват дъга, която дава и вида на опашката. Краката са средни по дължина и с бели нокти. Най-ярко изпъкват особеностите на породата, когато мъжкият ухажва женската. При това състояние шията на гълъба още повече се изпъва назад, главата опира на опашката, гърдите се изпъчват силно напред, а треперенето на шията и главата още повече се засилва. Срещат се в различни цветове: бели, черни, кафяви и др. Тази порода гълъби са получили наименованието си, от вида на опашката, която е разперена като ветрило, подобна на опашката на пауна. Главата и шията им трептят при стоящо положение, което дава повод на някои да ги наричат "треперещи". Крилата се разполагат под опашката при стоящо положение. Походката им е красива. Не летят добре. Отглеждането им е най-добре да се извършва самостоятелно от други породи гълъби, защото поради дългите и разперени опашки оплождането им се затруднява. Затова се препоръчва през яйценосният период ветрилото да се подрязва, въпреки че гълъбите загубват красотата си. Те са добри родителски двойки. Снасят яйца, мътят ги търпеливо и след това изхранват малките си грижливо. През последните десетилетия у нас и в чужбина се селекционираха фенерлии с "капаци” - перушината на крилата различен цвят от този на тялото. Срещат се бели фенерлии с черни, кафяви, сиви и жълти капаци. Селекционирани са и бели гълъби от тази порода с черни, сиви и червени опашки, което им придава изключително красив вид.
Характеристики на породата: В парадна позиция гълъбът стои и съответно тича на пръсти. Главата, поради извитата назад шия, лежи върху предната възглавница. Тялото е добре заоблено, стойката е широка и ниска. Гърдите са повдигнати колкото е възможно, тесните крила са плътно затворени и се носят под най-ниските странични пера на опашката. Опашката (ветрилото) е леко вдлъбната, следователно колкото е възможно по-широка и плоска, изправена, това означава, че отстрани погледнато тя е почти вертикална, добре затворена и стегната. Глава е малка, фина, нежно заоблена, гладка. Очите са тъмни при тези, при които белият цвят на главата е преобладаващ, перлени или оранжеви са при другите, но все пак цвета е предимно перлен. Краят на очите е тесен и почти незабележим, светъл до тъмен според цвета на перата. Човката е средно дълга, тънка, светла при бели, червени, жълти, с петно на гърдите и цветни опашки, черна при черни, тъмно индиго и андалузки, тъмна при сините, кайт, жълтеникава при Дюн, сребристите, многоцветните и Де Рой. Издатина – малка, гладка. Шията е тънка, леко и грациозно извита. Дължината на шията трябва да отговаря на дължината на гърба, така че главата да лежи плътно на предната възглавница и да не се закрива от опашката (ветрилото). Тялото е малко до средно голямо, късо и кръгло, гърдите и корема образуват непрекъсната линия. Наблюдавано от всички страни общият облик е закръглен. Гърбът в средата е леко хлътнал. Гърдите са широки, пълни, добре закръглени, силно повдигнати. Възглавниците са пълни и стегнати, по възможност закрити отпред и отзад от перата на опашката. Предната възглавница служи като място за почивка на главата. Колкото е по-рязко очертана, по-широка и по-гъста, толкова по-добре. Задната възглавница, образувана от клиновидните пера, е широка, гъста и стегната. Крилата са тесни, затворени, плътно прилепнали, като краищата им, погледнато отстрани, се подават малко зад края на опашката. Извивката е обвита от перата на гърдите. Опашка (ветрило, чадър): отговаряща на големината на тялото, нито твърде малка, нито свръх голяма, леко вдлъбната, кръгла, от двете страни докосва леко земята, много гъста и стегната, състояща се от дълги широки пера, всяко перо покрива другото. Броят на перата не е определящ за качеството на опашката (ветрилото). Перата са добре затворени. Възможно е да се подстригват. Крака: без перушина, къси, силни, широко разперени, излизащи напред от тялото. Подбедрениците са покрити почти изцяло от коремната перушина и направо преминават в гръдната заобленост. Перушина: опъната и гъста в бяло, в цветове - черно, сребърно, сиво-кафяво, червено, жълто, млечно, пепеляво сиво, синьо с черни ленти, бледосин, бледо червен, бледожълт, на сини петна, на бледосини петна, Андалузки, индиго – с тъмни петна, многоцветен, кайт, златисто сиво-кафяво, ахатово червено, ахатово жълто, де рой, синкаво-син, бледо синкаво-син, с огледална опашка - червена, огледална опашка - жълта, с черно петно на гърдите, с червено петно на гърдите, с жълто петно на гърдите, със синьо петно с черни ленти на гърдите, със синьо петно без ленти на гърдите, със синкаво петно, с бледо червено петно, с бледожълто петно, с черна опашка, с червена опашка, с жълта опашка, със синя опашка, с бяла опашка черен, бяла опашка червен, бяла опашка жълт, бяла опашка син с черни ленти, бяла опашка със синкави петна, с черни тигрови петна, със сини тигрови петна, с жълти тигрови петна, пъстро черен, пъстро син. Всички цветове са наситени и блестящи. Белите са чисто бели, сребристо-бели блестящи, сребърните са равномерни, нежни, сребристо сиви без ленти. Дюн са сивкаво-кафяви. При основен син цвят се появява млечно по перушината на тялото, крилата и опашката (ветрилото) като посипани с фина пудра, лентите са по възможност тъмни. Многоцветните по кремавата до бадемовата основа имат по възможност равномерно разпределени цветни капчици и пера в различни цветове. Крилата и опашката са кремави до възбели със сини и черни капчици, съответно надлъжни ивици. Шарката им обикновено е по-тъмна. Женските винаги се изобразяват по-слаби от мъжките. Цветът кайт е тъмно черно с повече или по-малко силен бронзов гланц на шията и гърдите, както и с бронзови оттенъци по крилата и опашката. При златисто сиво-кафяво цветът е осветлен с жълтеникава сянка на гърдите, която продължава до коремната перушина. Перата на крилата и опашката в тясната им част са жълтеникави. Ахатите са едноцветни, съответно с повече или по-малко бяло, без установени шарки. Перата на крилата и опашката трябва да са цветни, в тясната им част са бяло оцветени. При цвета Де Рой основният цвят е жълто-оранжев, с отчасти махагонови пръски или петна, понякога с повече или по-малко бяло. Перата на крилата и опашката в повечето случаи са по-светло оцветени. Пепелявите са светло пепеляви без всякакви по-тъмни белези с изключение на червени наслагвания по шията. Андалузките имат синьо-черна глава и шия, гърди и корем както и опашката са малко по-светли, тъмносини крила по възможност с черни краища, малки и незначителни червени наслагвания. Индиго-тъмните имат бронзова глава, шия, гърди и крила, опашката и възглавниците са синкави. Сивите /Grizzle/ имат повече или по-малко бели наслагвания в основния цвят и черни или тъмни ленти. Всички ленти са изчистени и напречни. Петнистите имат 6-12 бели крила, върху всяко перо от опашката има широко бяло петно, които при гладка опашка (ветрило) подредени едно до друго на цветна основа образуват бяла лента. Тези с цветните опашки имат по възможност цветни, а тези с белите опашки по възможност бели предни и задни възглавници. Тигровите и пъстрите са с по възможност равномерно разпределени шарки, тигровите трябва да имат цветни крила и опашка. Груби грешки: дефектен тип с много грубо тяло, недостатъчно закръглено тяло, твърде дълъг или твърде къс гръб, ясно видима извивка на крилата, разцепени гърди, провряна между опашката (ветрилото) глава, изтегнати много назад крака, твърде изправена стойка, твърде къси движения (къси крака), твърде дълги крила, фуниевидна опашка като чадър носена накриво, много малка опашка или такава с пролуки, тесни или меки пера на опашката, останки от пера по краката, много дефектни цветове и шарки.
Големина на пръстена: 8 мм.
Характеристики на породата: В парадна позиция гълъбът стои и съответно тича на пръсти. Главата, поради извитата назад шия, лежи върху предната възглавница. Тялото е добре заоблено, стойката е широка и ниска. Гърдите са повдигнати колкото е възможно, тесните крила са плътно затворени и се носят под най-ниските странични пера на опашката. Опашката (ветрилото) е леко вдлъбната, следователно колкото е възможно по-широка и плоска, изправена, това означава, че отстрани погледнато тя е почти вертикална, добре затворена и стегната. Глава е малка, фина, нежно заоблена, гладка. Очите са тъмни при тези, при които белият цвят на главата е преобладаващ, перлени или оранжеви са при другите, но все пак цвета е предимно перлен. Краят на очите е тесен и почти незабележим, светъл до тъмен според цвета на перата. Човката е средно дълга, тънка, светла при бели, червени, жълти, с петно на гърдите и цветни опашки, черна при черни, тъмно индиго и андалузки, тъмна при сините, кайт, жълтеникава при Дюн, сребристите, многоцветните и Де Рой. Издатина – малка, гладка. Шията е тънка, леко и грациозно извита. Дължината на шията трябва да отговаря на дължината на гърба, така че главата да лежи плътно на предната възглавница и да не се закрива от опашката (ветрилото). Тялото е малко до средно голямо, късо и кръгло, гърдите и корема образуват непрекъсната линия. Наблюдавано от всички страни общият облик е закръглен. Гърбът в средата е леко хлътнал. Гърдите са широки, пълни, добре закръглени, силно повдигнати. Възглавниците са пълни и стегнати, по възможност закрити отпред и отзад от перата на опашката. Предната възглавница служи като място за почивка на главата. Колкото е по-рязко очертана, по-широка и по-гъста, толкова по-добре. Задната възглавница, образувана от клиновидните пера, е широка, гъста и стегната. Крилата са тесни, затворени, плътно прилепнали, като краищата им, погледнато отстрани, се подават малко зад края на опашката. Извивката е обвита от перата на гърдите. Опашка (ветрило, чадър): отговаряща на големината на тялото, нито твърде малка, нито свръх голяма, леко вдлъбната, кръгла, от двете страни докосва леко земята, много гъста и стегната, състояща се от дълги широки пера, всяко перо покрива другото. Броят на перата не е определящ за качеството на опашката (ветрилото). Перата са добре затворени. Възможно е да се подстригват. Крака: без перушина, къси, силни, широко разперени, излизащи напред от тялото. Подбедрениците са покрити почти изцяло от коремната перушина и направо преминават в гръдната заобленост. Перушина: опъната и гъста в бяло, в цветове - черно, сребърно, сиво-кафяво, червено, жълто, млечно, пепеляво сиво, синьо с черни ленти, бледосин, бледо червен, бледожълт, на сини петна, на бледосини петна, Андалузки, индиго – с тъмни петна, многоцветен, кайт, златисто сиво-кафяво, ахатово червено, ахатово жълто, де рой, синкаво-син, бледо синкаво-син, с огледална опашка - червена, огледална опашка - жълта, с черно петно на гърдите, с червено петно на гърдите, с жълто петно на гърдите, със синьо петно с черни ленти на гърдите, със синьо петно без ленти на гърдите, със синкаво петно, с бледо червено петно, с бледожълто петно, с черна опашка, с червена опашка, с жълта опашка, със синя опашка, с бяла опашка черен, бяла опашка червен, бяла опашка жълт, бяла опашка син с черни ленти, бяла опашка със синкави петна, с черни тигрови петна, със сини тигрови петна, с жълти тигрови петна, пъстро черен, пъстро син. Всички цветове са наситени и блестящи. Белите са чисто бели, сребристо-бели блестящи, сребърните са равномерни, нежни, сребристо сиви без ленти. Дюн са сивкаво-кафяви. При основен син цвят се появява млечно по перушината на тялото, крилата и опашката (ветрилото) като посипани с фина пудра, лентите са по възможност тъмни. Многоцветните по кремавата до бадемовата основа имат по възможност равномерно разпределени цветни капчици и пера в различни цветове. Крилата и опашката са кремави до възбели със сини и черни капчици, съответно надлъжни ивици. Шарката им обикновено е по-тъмна. Женските винаги се изобразяват по-слаби от мъжките. Цветът кайт е тъмно черно с повече или по-малко силен бронзов гланц на шията и гърдите, както и с бронзови оттенъци по крилата и опашката. При златисто сиво-кафяво цветът е осветлен с жълтеникава сянка на гърдите, която продължава до коремната перушина. Перата на крилата и опашката в тясната им част са жълтеникави. Ахатите са едноцветни, съответно с повече или по-малко бяло, без установени шарки. Перата на крилата и опашката трябва да са цветни, в тясната им част са бяло оцветени. При цвета Де Рой основният цвят е жълто-оранжев, с отчасти махагонови пръски или петна, понякога с повече или по-малко бяло. Перата на крилата и опашката в повечето случаи са по-светло оцветени. Пепелявите са светло пепеляви без всякакви по-тъмни белези с изключение на червени наслагвания по шията. Андалузките имат синьо-черна глава и шия, гърди и корем както и опашката са малко по-светли, тъмносини крила по възможност с черни краища, малки и незначителни червени наслагвания. Индиго-тъмните имат бронзова глава, шия, гърди и крила, опашката и възглавниците са синкави. Сивите /Grizzle/ имат повече или по-малко бели наслагвания в основния цвят и черни или тъмни ленти. Всички ленти са изчистени и напречни. Петнистите имат 6-12 бели крила, върху всяко перо от опашката има широко бяло петно, които при гладка опашка (ветрило) подредени едно до друго на цветна основа образуват бяла лента. Тези с цветните опашки имат по възможност цветни, а тези с белите опашки по възможност бели предни и задни възглавници. Тигровите и пъстрите са с по възможност равномерно разпределени шарки, тигровите трябва да имат цветни крила и опашка. Груби грешки: дефектен тип с много грубо тяло, недостатъчно закръглено тяло, твърде дълъг или твърде къс гръб, ясно видима извивка на крилата, разцепени гърди, провряна между опашката (ветрилото) глава, изтегнати много назад крака, твърде изправена стойка, твърде къси движения (къси крака), твърде дълги крила, фуниевидна опашка като чадър носена накриво, много малка опашка или такава с пролуки, тесни или меки пера на опашката, останки от пера по краката, много дефектни цветове и шарки.
Големина на пръстена: 8 мм.