Арабска Шагия (Shagya)
Арабската порода Шагия възниква на по-късен етап в Европа и намира широко разпространение. Създадена е в Австро - Унгария в конезавода Баболна и след това е разпространена в редица страни в Европа. Още от началото е започната системна селекционна работа, като до наши дни са попълнени над 20 тома племенни книги.
Основата на Шагия е поставена от няколко кобили - майки - Черкез, Евдели, молдовски и унгарски коне от конезавода "Радауц". Тези кобили са били от ездови тип, с издържан екстериор, принадлежащи към известните по онова време в Европа трансилвански ездови коне. Днес всички коне, принадлежащи към породата Шагия, независимо в коя европейска страна се развъждат имат наличие на кръв от тях, макар и в по-далечни 7-8 поколения. По-късно качествата на породата са поддържани с коне, внесени от арабските страни. Голяма част от тях са оказали голямо влияние върху развитието на Чистокръвната арабска порода в Унгария и на Шагия. От тях голяма роля има кобилата Тифле, внесена през 1910 г. Статуя на жребеца Шагия в "Баболна" |
Основоположник на породата се смята жребецът Шагия, внесен от Унгария през 1836 г. Той се е отличавал с едър ръст - 160 см. На по-късен етап за оформяне на породата са допринесли внесените жребци - Газлан - Гозол и О' Баян. Жребецът О' Байян е създал епоха в развитието на чистокръвната арабска порода и Шагия. За засилване на някои качества, като работоспособност, в породата е влята в незначителни размери кръв и от местни кобили, кръстосани с чистокръвни арабски жребци и липицански жребци.
Още от началният етап породата е селекционирана главно по две стопански качества - езда и работа във впряг. Тези универсални качества постепенно се затвърждават и допринасят за бързото и разпространение в Европа. Изискванията в настоящият етап към породата Шагия са следните: участието на Чистокръвната арабска порода да не надвишава 65%; ръстът на кобилите да е 152-154 см., а на жребците до 156 см.; външният вид и развитието на отделните телесни части да са типични като тези на Чистокръвните арабски коне. Това се отнася най - вече за развитието на главата, шията, кръстеца, гръдния кош и крайниците. Или по отношение на формата конят от породата Шагия е едър, с масивна костна система, пригоден за комбинирано използване. Племенни ферми за поддържане на породата засега има в конезаводите "Баболна" и "Тополчанки" в Чехия и Словакия, "Борике" в Югославия, "Мангалия" в Румъния, "Кабиюк" в България и "Янов Подлазки" в Полша. Успоредно с тях значителен брой кобили и жребци се развъждат в Германия, Австрия и в някои други страни. За координиране на цялостната дейност с породата е изградена "Европейска асоциация за развъждане на Арабската порода Шагия". Издадена е племенна книга, позволяваща контрол върху селекционната работа. |
Развитие на породата Шагия в България
Конете от тази порода имат ръст 150-154 см. за кобилите и до 156 см. за жребците. Външният вид и развитието на отделните телесни части са типични като тези на Чистокръвните арабски коне. Отличават се със съразмерно развито тяло. Главата има чертите на оригиналните Арабски коне с добре изразени очни орбити, широко чело, прав профил на лицевите и челните кости, широки и добре оформени ганаши, придаваща особена красота на главата. Ноздрите са широко отворени, а ушите - средно големи и подвижни. Шията е лебедова, добре свързана с главата и холката. Гърбът и поясницата са прави, а крупата е овална и добре замускулена. Гръдният кош е широк, закръглен, а крайниците са с добре развити кости, очертани сухожилия и здрав копитен рог. Тези качества правят породата пригодена за езда и впряг.
|
Като начало за развитието на Арабската порода Шагия в България се смята периодът след откриването на конезавода "Кабиюк" (1894 г.). Още с откриването в него са били внесени коне от различен тип: ездови, рисисти и тежковозни. Ездовите коне са били предимно от арабска и полукръвни породи.
В първата група са внесени арабските кобили Емиречка, Мишечка, Коноляста, Шераки и др. Вносът е направен предимно от конезавода "Радауц". Основната част от тях се отнасят към типа Шагия. Те слагат основите на фамилиите в племенното стадо, които продължават да се развиват до наши дни. В началото като жребци разплодници са използвани чистокръвни жребци, внесени от Турция. От тях съществено значение имат жребците Бебе, Хамдани и Памук. Жребецът Памук е създал една от най-големите линии в арабското стадо в "Кабиюк:, която продължава да се развива положително до наши дни. На по-късен етап от "Баболна" са внесени жребците О' Байян - 10, Шагия Рекорд. Чрез тях се засилва влиянието на Шагия върху цялото племенно стадо, в резултат на което се изменя типът на животните. Цялото стадо по произход вече се отнася към типа Шагия. Повишава се ръстът и се подобряват стопанските качества, което позволява конете да се използват по-широко в селското стопанство. Днес в конезавода "Кабиюк" се отглеждат великопепни коне от породата Шагия с доказан произход, който се поддържа в чисто състояние в продължение на един век. |