Ямболски акман
|
Тяло - като това на уличния гълъб.
Глава - овална с леко удължено теме, без ръбове. Гладка, без качулка. Челото не е високо, но е видимо.
Очи - перлови, нормално големи, със светъл ирис.
Очни пръстени - гладки, нежни, бели.
Клюн - средно дълъг, широк в основата, бял, прав.
Врат - средно дълъг.
Гърди - заоблени, леко изпъкнали.
Гръб - широк, равен, в една линия с опашката.
Крила - средни, прибрани към тялото, носят се над опашката.
Опашка - средно дълга, не много широка.
Крака - средно високи, неоперени, червени, с бели нокти.
Оперение - прилепнало, гъсто.
Окраската на гълъба е така наречената “сврача шарка”. Главата, вратът, гърбът, гърдите и опашката са цветни. Крилата са изцяло бели, като само горната им част е цветна. Отпред на гушата има голяма бяла кръпка, която започва от долната част на клюна и стига до средата на гърдите – “лигавник”. Окото е оградено отвсякъде с цветни пера с изключение на една малка част в долния край, така че под него се образува малко цветно езиче, което стига точно до средата му, под зеницата. Това езиче много често липсва от двете или от едната страна, което е грешка.
Породата се отглежда във всички стандартни цветове, но почти 95% от съществуващата в България популация гълъби са в черно.
Големи грешки: ръбеста глава, главата и клюна с извивка подобна на тази при пловдивските гълъби, червени очи, маслинени очи, различно оцветени очи, цветни очни пръстени, тъмен клюн, дълъг клюн, тънък клюн, дълъг и тънък врат, бяло “чакалесто” петно на челото, високи крака, оперени крака, изгърбен гълъб, много тясна опашка, бяла опашка, бели пера в опашката.
Малки грешки: линията отделяща бялото от цветното - леко размита, цветни перца по корема, по-малко бяло петно (лигавник) на гушата.
Пръстен - 7 мм.
Глава - овална с леко удължено теме, без ръбове. Гладка, без качулка. Челото не е високо, но е видимо.
Очи - перлови, нормално големи, със светъл ирис.
Очни пръстени - гладки, нежни, бели.
Клюн - средно дълъг, широк в основата, бял, прав.
Врат - средно дълъг.
Гърди - заоблени, леко изпъкнали.
Гръб - широк, равен, в една линия с опашката.
Крила - средни, прибрани към тялото, носят се над опашката.
Опашка - средно дълга, не много широка.
Крака - средно високи, неоперени, червени, с бели нокти.
Оперение - прилепнало, гъсто.
Окраската на гълъба е така наречената “сврача шарка”. Главата, вратът, гърбът, гърдите и опашката са цветни. Крилата са изцяло бели, като само горната им част е цветна. Отпред на гушата има голяма бяла кръпка, която започва от долната част на клюна и стига до средата на гърдите – “лигавник”. Окото е оградено отвсякъде с цветни пера с изключение на една малка част в долния край, така че под него се образува малко цветно езиче, което стига точно до средата му, под зеницата. Това езиче много често липсва от двете или от едната страна, което е грешка.
Породата се отглежда във всички стандартни цветове, но почти 95% от съществуващата в България популация гълъби са в черно.
Големи грешки: ръбеста глава, главата и клюна с извивка подобна на тази при пловдивските гълъби, червени очи, маслинени очи, различно оцветени очи, цветни очни пръстени, тъмен клюн, дълъг клюн, тънък клюн, дълъг и тънък врат, бяло “чакалесто” петно на челото, високи крака, оперени крака, изгърбен гълъб, много тясна опашка, бяла опашка, бели пера в опашката.
Малки грешки: линията отделяща бялото от цветното - леко размита, цветни перца по корема, по-малко бяло петно (лигавник) на гушата.
Пръстен - 7 мм.