Грижи за копитата и кожата на конетеГрижи за копитата на коня
Копитото на коня е изключително важна част, на която трябва да се обръща особено внимание (фиг. 1). Трябва да се помни, че колкото и да е хубав един кон, ако копитата се повредят, той губи всякаква ездитна и работна ценност. Копитото може да се повреди от нараняване на копитния рог, прекомерно изтриване от едната страна, неумело почистване и подковаване. Основните грижи за копитото се свеждат до: да се поддържа чисто, конят да не се застоява много на едно място и правилно почистване и подковаване. За да се 0 поддържа чисто копитото, е необходимо всеки ден то да се почиства външно с вода и гъба ,съпалото и стрелката да се почистват от пръст, сняг, кал… с помощта на специална копитна кука. Всички тези действия трябва да се извършват много внимателно, без да се повреди копитният рог. |
За копитния рог се полагат допълнителни грижи поради факта, че той нараства непрекъснато и трябва да се подрязва. Ако това не бъде извършено, след нарастването той се изтрива неравномерно и пречи на постановката на крайниците. За подрязването се използват копитни клещи, копитен нож и едра пила. Ако конят е подкован, първо се снема старата подкова. След това при нарастване на предните краища се пристъпва към подрязване с клещите, с ножа се обрязва стъпалото, като се внимава да не се вземе много от стените. Много внимателно трябва да се обрязва изгнилият рог на стрелката. Накрая обрязаните части се заглаждат с едрата пила, като при правилно подрязване копитните стени трябва да се показват по-напред от стъпалото не повече от половин сантиметър.
След извършване на почистването е необходимо конят да се подкове отново. Първоначално е необходимо да се вземе мярка за големината на подковата, след това тя да се прогони към копитото и чак накрая да се пристъпи към нейното прикрепяне. Мярка най-добре се взема, като се измери дължината на копитото от предния край до петъчния ъгъл. След това се измерва ширината и накрая разстоянието междупетъчните ъгли. Правилно прогонената подкова трябва точно да приляга по цялото стъпало. Подковата трябва да се разполага по копитните стени така, че разстоянието между предната част на подковата и задните части да е един нокът, издадена от копитната стена. Местата, където ще се поставят клинците, също трябва да се проверят така, че те да попаднат в стената на копитото. Самото подковаване става много внимателно, като подковата се поставя върху копитото, с леки последователни удари на чука се забиват отначало вътрешните, а след това и крайните клинци. Ако конят реагира по време на ковката, клинецът трябва незабавно да се извади, мястото да се дезинфекцира и да се закове наново. Добре е да не се забиват клинците докрай, докато конят не постави крака на земята и се извърши последната проверка. След това те се дозабиват и подковаването е завършено. За по-голяма прецизност е добре краищата на клинците да се запилят леко, за да не убиват на коня по време на движение. Подковаване и преподковаване на конете трябва да се извършва на всеки месец и половина, като тогава се почистват и самите копита. Честото подковаване води до трошливост на копитата и не е за препоръчване. Когато подкованото животно извършва определен вид работа, стопанинът трябва да следи дали подковата е на мястото си и дали не е разхлабена. Първото подковаване на младите кончета е добре да се извърши след тренинга и първоначално на предните крайници.
След извършване на почистването е необходимо конят да се подкове отново. Първоначално е необходимо да се вземе мярка за големината на подковата, след това тя да се прогони към копитото и чак накрая да се пристъпи към нейното прикрепяне. Мярка най-добре се взема, като се измери дължината на копитото от предния край до петъчния ъгъл. След това се измерва ширината и накрая разстоянието междупетъчните ъгли. Правилно прогонената подкова трябва точно да приляга по цялото стъпало. Подковата трябва да се разполага по копитните стени така, че разстоянието между предната част на подковата и задните части да е един нокът, издадена от копитната стена. Местата, където ще се поставят клинците, също трябва да се проверят така, че те да попаднат в стената на копитото. Самото подковаване става много внимателно, като подковата се поставя върху копитото, с леки последователни удари на чука се забиват отначало вътрешните, а след това и крайните клинци. Ако конят реагира по време на ковката, клинецът трябва незабавно да се извади, мястото да се дезинфекцира и да се закове наново. Добре е да не се забиват клинците докрай, докато конят не постави крака на земята и се извърши последната проверка. След това те се дозабиват и подковаването е завършено. За по-голяма прецизност е добре краищата на клинците да се запилят леко, за да не убиват на коня по време на движение. Подковаване и преподковаване на конете трябва да се извършва на всеки месец и половина, като тогава се почистват и самите копита. Честото подковаване води до трошливост на копитата и не е за препоръчване. Когато подкованото животно извършва определен вид работа, стопанинът трябва да следи дали подковата е на мястото си и дали не е разхлабена. Първото подковаване на младите кончета е добре да се извърши след тренинга и първоначално на предните крайници.
Грижи за кожата на коня
Кожата на коня защитава организма от неблагоприятните външни въздействия – топлина, студ, влага, механични повреди и т.н. Тя предпазва организма от проникване на различни болестотворни микроорганизми. Посредством мастните жлези се отделя секрет, който служи за смазване на повърхностния слой на кожата и космите и ги предпазва от изсъхване. Чрез потните жлези се отделя пот, която съдържа в себе си соли, вода и други белтъчни вещества. Грижите за кожата на коня и почистването и са едни от основните дейности, които стопанинът трябва да извършва спрямо коня. Когато конят стои цял ден в конюшнята, е препоръчително кожата да се почиства два пъти на ден. За почистването се използват четки, стъргалки, кечета, стиски от слама, копитни куки и гребени. При извършването на почистването, особено след работа, първоначално е добре посредством стиска от слама и стъргала да се почисти от грубата част, а след това с четката и гребена да се почисти и заглади косъмът. Добре е четката да се държи в лявата ръка и самото почистване да се извършва от главата и шията и след това да се почистят тялото и крайниците.Копитата се почистват с помощта на копитна кука и се измиват. Опашката и гривата се разчесват със специален гребен с по-широки ребра. Понякога се налага и подстригване на опашката, гривата и космите по тялото. Това се извършва при племенно-развъдна дейност и при коне, които обилно се потят и има опасност от простуда. Изкъпването е много полезно за състоянието на кожата и чистотата на животното. При него се очиства кожата от мръсотия, прах, укрепва се мускулатурата, развиват се белите дробове, нервната система и се закалява организмът. По време на изкъпването е добре да се масажира цялото тяло. Стопанинът трябва да знае, че запотени и заморени коне не се подлагат на изкъпване поради опасност от простуда. |