Доене на овцеРъчно доене
Обикновено при овцете се прилага ръчно и машинно доене. Ръчното доене е трудоемък и тежък процес. За 1 час опитен дояч може да издои към 100-200 овце-майки. По-често на практика бройката е в норми от 80-90 овце-майки. Ръчното доене има определена техника, която се състои в известна последователност на отделните манипулации. Доячът застава зад овцата,като първата процедура е раздояване на вимето, след това издояване и се приключва с доиздояване. |
Раздояването се извършва с дясната ръка, като с лявата се придържа вимето на овцата. При това положение палецът на дясната ръка се свива до ставата, а с другите пръсти се правят последователни бързи и ритмични движения, при които дясната цицка леко се притиска и млякото изтича във вид на струя. По същият начин се раздоява и левия дял на вимето. Така извършени движенията на ръката наподобяват бозаенето на агнето, което спомага за доенето.
По време на основното издояване с двете ръце се обхваща вимето и чрез лекото му странично натискане с дланите на ръцете отгоре надолу, млякото изтича със силни струи. Това е фазата на надоено мляко от цистерната, млечните канали и част от алвеолите. Налага се доиздояване на останалото количество мляко, което е най-богато на мастни вещества. Извършва се по същия начин, както в началото при раздояването. Има овце при които остатъчната порция мляко е в значителни количества, което зависи от породния им произход. По проучвания, това количество може да се доиздои по-пълно, ако след същинското издояване се направи лек масаж на вимето по посока от цицките към цистерните и обратно в продължение на 30-40 секунди. Така може да се доиздои и по-пълно, и най-маслената порция мляко.
Някои овцевъди след издояване придойват овцете. След като цялото стадо е издоено овцете се връ щат и наново се доят. При това положение ако овцете-майки се доят три пъти на ден, реално преминават шест пъти през доячите. Когато вимето се масажира придойката е напълно излишна.
В началото на дойния период овцете се доят три пъти на ден – рано сутрин, на обяд и вечер. С напредване на лактацията и понижаване на млякото се преминава към двукратно доене – сутрин и вечер. В края на лактацията доенето е един път на ден. В продължение на няколко дни овцете-майки се доят през един и два дни и се пристъпва към пресушаване. Неправилното пресушаване води до възпаление на вимето (мастит) най-вече при по-млечните.
Доенето се извършва в овчарниците през студе-ните месеци и на двора по време на топлите дни. За целта има специални отделения със станоци за доячите.
По време на основното издояване с двете ръце се обхваща вимето и чрез лекото му странично натискане с дланите на ръцете отгоре надолу, млякото изтича със силни струи. Това е фазата на надоено мляко от цистерната, млечните канали и част от алвеолите. Налага се доиздояване на останалото количество мляко, което е най-богато на мастни вещества. Извършва се по същия начин, както в началото при раздояването. Има овце при които остатъчната порция мляко е в значителни количества, което зависи от породния им произход. По проучвания, това количество може да се доиздои по-пълно, ако след същинското издояване се направи лек масаж на вимето по посока от цицките към цистерните и обратно в продължение на 30-40 секунди. Така може да се доиздои и по-пълно, и най-маслената порция мляко.
Някои овцевъди след издояване придойват овцете. След като цялото стадо е издоено овцете се връ щат и наново се доят. При това положение ако овцете-майки се доят три пъти на ден, реално преминават шест пъти през доячите. Когато вимето се масажира придойката е напълно излишна.
В началото на дойния период овцете се доят три пъти на ден – рано сутрин, на обяд и вечер. С напредване на лактацията и понижаване на млякото се преминава към двукратно доене – сутрин и вечер. В края на лактацията доенето е един път на ден. В продължение на няколко дни овцете-майки се доят през един и два дни и се пристъпва към пресушаване. Неправилното пресушаване води до възпаление на вимето (мастит) най-вече при по-млечните.
Доенето се извършва в овчарниците през студе-ните месеци и на двора по време на топлите дни. За целта има специални отделения със станоци за доячите.
Машинно доене
Доенето на овцете започва след отбиване на агнетата. При по-младите овце и през бозайния период се налага те да се доят. Вечерно време агнетата се отделят от майките и на сутринта овцете-майки се доят, след което те се пускат при тях целия ден.
У нас мъжките и женски агнета, негодни за разплод се отбиват между 30-35 дни и се изхранват със стартерни смески и сено. По този начин овцете-майки се доят по-рано и надоеното мляко става с 20-30 литра повече. В стоковите ферми е възможно агнетата да се отбиват на 2-3 дневна възраст, като изкуствено се отглеждат с млекозаместател. При това по-ложение доенето на овцете започва още в началото на лактацията, когато имат най-висока млечност и може да се надои с 30-40 литра повече мляко.
Определените за разплод женски агнета във възпроизводителните стада бозаят 60-90 дни, и чак след това овцете-майки започват да се доят. При специализираните овце за мляко агнетата за разплод се отбиват по-рано на 45-60 дневна възраст и се пристъпва към доене. В практиката може да се процедира доене съпроводено с бозаене, по този начин агнетата се отбиват постепенно.
Обикновено при овцете се прилага ръчно и машинно доене.
В по-големите ферми може да се прилага машинно доене на овцете. При високомлечните овце е внедрена доилна инсталация ДИО 2X24 в доилни зали за по 1000 овце-майки. При тези с по-малка млечност или по-малки стада има по-лек тип доилни инсталации – ДИО 4А, ДИО 2X12. Доят се в самите производствени помещения. За успешното приложение на машинното доене е необходимо да се спазват някои изисквания. От първостепенно значение е овцете да имат вимета подходящи за такъв тип на доене. Една задълбочена и системна селекция е предпоставка за намаляване варирането на параметрите на вимето при отделните породи и създаването на типизирани стада, отговарящи на стандарта за доилни инсталации.
8 зависимост от кривите на млекоотдаване при доенето овцете се разделят на три групи.
В първата са включени тези, които отдават млякото на два етапа и техните криви са двувърхи.Първият връх е млякото издоено от млечната цистерна през първите 20-30 секунди, отчитано от момента на поставяне на доилните апарати и появата на първите струйки до прекъсване на млечния поток. След къс интервал от време (12-18 секунди) започва изтичане и на млякото от алвеолите изразено чрез втория връх. Времетраенето на този период е 30-32 секунди. Полученото мляко от двата етапа на млекоотдаване е обратно пропорционално. Млякото колкото е повече през първия период, толкова е по-малко от втория.
Втората група включва овце с едновърха крива на млекоотдаване. При машинното доене се издоява само цистералната порция. Алвеоларното се получава само чрез допълнителен масаж или с ръчно издояване.
Овцете от третата група имат постоян-но, бавно изтичане на млякото.Веднага след изтичане на цистералната порция, без какъвто и да е интервал следва отделянето на млякото от алвеолите.
Всичко, посочено до сега, показва че е необходимо типизиране на овцете не само по морфологични особености на вимето, но и по функционални (скорост на издояване, време на издояване, на доиздояване и др.).
От особено значение при доенето на овцете е т.нар. честота на доене. Това е важно както за нормалните функции на млечната жлеза, така и за повишаване качеството на надоено мляко. Изследвания при отделните породи, показват че най-добра организация се постига при двукратно доене на овцете, въпреки че при триктатното дойната млечност е с 12-15% по-висока. При овце отглеждани оборно е възмножно да се прилага трикратно доене. Препоръчва се при стада с достигната млечност над 100 литра.
Техническите характеристики на доилната машина влияят върху доилния процес. Те се конструират и експлоатират съобразно физиологичните особености на овцете, за да се постигне пълно издояване При нашите породи овце най-благоприятно е издояването при 120 пулсации в минута, височина на вакуума 380 мм живачен стълб (50,66 кРа) и тактово съотношение 50:500.
При машинното доене е задължително прилагането на ръчни операции, междинен масаж и машинно доиздояване за постигането на високи резултати.
За да може да се приложат някои от начините на доене, фермера трябва да е извършил необходи-мото хранене на овцете преди и по време на лактационпия период. Овцете се нуждаят от енергия и хранителни вещества с около три пъти повече в сравнение с предишните месеци. Дажбите на овцете-майки в началото на лактацията включват различни видове фуражи. Обикновено този период съвпада с оборното отглеждане. В зависимост от млечността в дажбите на овцете се включват от 2-4 кг. царевичен силаж, 1-1.5 кг. груб фураж (сено, слама и др. и концентриран фураж от 0.5-1 кг. На овцете специализирани за мляко се дава концентриран фураж до 1.5 кг. Освен царевичен силаж в дажбите може да се включат и други сочни фуражи – кръмно цвекло, цвеклови резанки, тикви и други. Те повишават смилаемостта на грубите фуражи и влияят благоприятно върху млечността.
Втората половина на лактацията (5-ия, 6-ия месец) млечността намалява, нуждата от хранителни вещества също. Овцете през този период основно са на паша. Тези с висока млечност се подхранват със зелена люцерна и концентриран фураж.
Примерна дажба за овце с млечност до 1 кг.: пасищна трева – 0.60кг; зелена люцерна -1 кг; ечемик, слънчогледов шрот и пшеничени трици -0.40кг; каменна сол на воля.
Доенето на овцете започва след отбиване на агнетата. При по-младите овце и през бозайния период се налага те да се доят. Вечерно време агнетата се отделят от майките и на сутринта овцете-майки се доят, след което те се пускат при тях целия ден.
У нас мъжките и женски агнета, негодни за разплод се отбиват между 30-35 дни и се изхранват със стартерни смески и сено. По този начин овцете-майки се доят по-рано и надоеното мляко става с 20-30 литра повече. В стоковите ферми е възможно агнетата да се отбиват на 2-3 дневна възраст, като изкуствено се отглеждат с млекозаместател. При това по-ложение доенето на овцете започва още в началото на лактацията, когато имат най-висока млечност и може да се надои с 30-40 литра повече мляко.
Определените за разплод женски агнета във възпроизводителните стада бозаят 60-90 дни, и чак след това овцете-майки започват да се доят. При специализираните овце за мляко агнетата за разплод се отбиват по-рано на 45-60 дневна възраст и се пристъпва към доене. В практиката може да се процедира доене съпроводено с бозаене, по този начин агнетата се отбиват постепенно.
Обикновено при овцете се прилага ръчно и машинно доене.
В по-големите ферми може да се прилага машинно доене на овцете. При високомлечните овце е внедрена доилна инсталация ДИО 2X24 в доилни зали за по 1000 овце-майки. При тези с по-малка млечност или по-малки стада има по-лек тип доилни инсталации – ДИО 4А, ДИО 2X12. Доят се в самите производствени помещения. За успешното приложение на машинното доене е необходимо да се спазват някои изисквания. От първостепенно значение е овцете да имат вимета подходящи за такъв тип на доене. Една задълбочена и системна селекция е предпоставка за намаляване варирането на параметрите на вимето при отделните породи и създаването на типизирани стада, отговарящи на стандарта за доилни инсталации.
8 зависимост от кривите на млекоотдаване при доенето овцете се разделят на три групи.
В първата са включени тези, които отдават млякото на два етапа и техните криви са двувърхи.Първият връх е млякото издоено от млечната цистерна през първите 20-30 секунди, отчитано от момента на поставяне на доилните апарати и появата на първите струйки до прекъсване на млечния поток. След къс интервал от време (12-18 секунди) започва изтичане и на млякото от алвеолите изразено чрез втория връх. Времетраенето на този период е 30-32 секунди. Полученото мляко от двата етапа на млекоотдаване е обратно пропорционално. Млякото колкото е повече през първия период, толкова е по-малко от втория.
Втората група включва овце с едновърха крива на млекоотдаване. При машинното доене се издоява само цистералната порция. Алвеоларното се получава само чрез допълнителен масаж или с ръчно издояване.
Овцете от третата група имат постоян-но, бавно изтичане на млякото.Веднага след изтичане на цистералната порция, без какъвто и да е интервал следва отделянето на млякото от алвеолите.
Всичко, посочено до сега, показва че е необходимо типизиране на овцете не само по морфологични особености на вимето, но и по функционални (скорост на издояване, време на издояване, на доиздояване и др.).
От особено значение при доенето на овцете е т.нар. честота на доене. Това е важно както за нормалните функции на млечната жлеза, така и за повишаване качеството на надоено мляко. Изследвания при отделните породи, показват че най-добра организация се постига при двукратно доене на овцете, въпреки че при триктатното дойната млечност е с 12-15% по-висока. При овце отглеждани оборно е възмножно да се прилага трикратно доене. Препоръчва се при стада с достигната млечност над 100 литра.
Техническите характеристики на доилната машина влияят върху доилния процес. Те се конструират и експлоатират съобразно физиологичните особености на овцете, за да се постигне пълно издояване При нашите породи овце най-благоприятно е издояването при 120 пулсации в минута, височина на вакуума 380 мм живачен стълб (50,66 кРа) и тактово съотношение 50:500.
При машинното доене е задължително прилагането на ръчни операции, междинен масаж и машинно доиздояване за постигането на високи резултати.
За да може да се приложат някои от начините на доене, фермера трябва да е извършил необходи-мото хранене на овцете преди и по време на лактационпия период. Овцете се нуждаят от енергия и хранителни вещества с около три пъти повече в сравнение с предишните месеци. Дажбите на овцете-майки в началото на лактацията включват различни видове фуражи. Обикновено този период съвпада с оборното отглеждане. В зависимост от млечността в дажбите на овцете се включват от 2-4 кг. царевичен силаж, 1-1.5 кг. груб фураж (сено, слама и др. и концентриран фураж от 0.5-1 кг. На овцете специализирани за мляко се дава концентриран фураж до 1.5 кг. Освен царевичен силаж в дажбите може да се включат и други сочни фуражи – кръмно цвекло, цвеклови резанки, тикви и други. Те повишават смилаемостта на грубите фуражи и влияят благоприятно върху млечността.
Втората половина на лактацията (5-ия, 6-ия месец) млечността намалява, нуждата от хранителни вещества също. Овцете през този период основно са на паша. Тези с висока млечност се подхранват със зелена люцерна и концентриран фураж.
Примерна дажба за овце с млечност до 1 кг.: пасищна трева – 0.60кг; зелена люцерна -1 кг; ечемик, слънчогледов шрот и пшеничени трици -0.40кг; каменна сол на воля.